О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1426
София 11.12.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дeвети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5328 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу решение № 188 от 30.05.14г., постановено по в.гр.дело № 438/14г.на Окръжен съд – Велико Търново,с което е потвърдено решение № 93 от 20.03.14г.по гр.дело № 2302/13г.на Горнооряховския районен съд.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от З. М. З..
Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Приложено е решение № 256 от 18.05.12г.на ВКС по гр.дело № 1036/11г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба З. З. чрез адв.В. К. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 105-3 от 1.11.13г.,с която на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищеца З. З.,на длъжност ”специалист измерване” в отд.”Обслужване на Р.”,поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.187 т.8 и чл.190 ал.1 т.4 КТ,е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че работодателят не е спазил срока за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца,визиран в разпоредбата на чл.194 ал.1 КТ.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая доколкото в изложението е формулиран въпрос за приложението на чл.194 ал.1 КТ,той е разрешен в съответствие със задължителната практика,в т.ч.и с посоченото по-горе решение на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е посочено,че откриване на нарушението по смисъла на чл.194 ал.1 КТ означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина,установено в съществените му признаци – субектът на нарушението,времето и мястото на извършването му,съществените индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна,които го квалифицират като нарушение.В рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая,като в тази връзка следва и да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере посочените от него доказателства,да прецени дали да наложи дисциплинарното наказание и да определи вида му,както и да му връчи заповедта за дисциплинарно наказание.След изтичането на двумесечния срок по чл.194 ал.1 КТ субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание,ако не е упражнено,се преклудира.В разглеждания случай въззивният съд е приел,че последното от действията,вменени на ищеца като дисциплинарни нарушения,е извършено на 1.03.13г.,а най-късната възможна дата,на която обстоятелствата около извършване на нарушението са станали известни на работодателя в тяхната съвкупност,е 25.06.13г.От тази дата до налагане на дисциплинарното наказание – 1.11.2013г. са изминали над 4 месеца.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика. Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 188 от 30.05.14г., постановено по в.гр.дело № 438/14г.на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.