О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
София26.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 647 по описа за 2014 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК във вр.с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба,подадена от [фирма] [населено място],представлявано от П. Г. И. чрез пълномощник адв.М. С. против определение № 2504 от 13.12.13г.,постановено по ч.гр.дело № 1178/13г.на Плевенския окръжен съд.С него е потвърдено определение № 4111/15.10.13г.по ч.гр.дело № 5651/09г.на Районен съд – Плевен,с което на основание чл.415 ал.2 ГПК са обезсилени издадените по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение № 3381/9.10.09г.и изпълнителен лист.
В приложеното към жалбата изложение се сочи,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по въпроса :при прекратяване на производството по чл.422 ГПК поради недопустимост на иска следва ли съдът служебно да обезсилва издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист и в какъв срок.
В отговор ответницата по частната жалба А. К. В. счита,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
С определение № 145 от 25.02.14г.на състав на ІV г.о.на ВКС производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК до приемане на тълкувателно решение по ТД № 4/2013.на ОСГТК на ВКС.
След приемане на тълкувателното решение производството следва да бъде възобновено.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото,намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса,но е процесуално недопустима поради следното:
Обжалваното въззивно определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба съгласно ТР № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС.В т.8 е прието,че въззивните определения,постановени в заповедното производство,не подлежат на касационно обжалване. В случая въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение,с което на основание чл.415 ал.2 ГПК са обезсилени издадените по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, като е потвърдил същото.Правилността на първоинстанционното определение е проверена от въззивния съд и с това е изчерпан редът за обжалване.Определението на въззивния съд е окончателно и с него е приключило двуинстанционното съдебно производство.
По изложените съображения частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч.гр.дело № 647/14г.по описа на Четвърто г.о.на ВКС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от ЕТ”Д.-ДП-П. И.”гр.П. частна касационна жалба против определение № 2504 от 13.12.13г.,постановено по в.ч.гр.дело № 1178/13г.на Плевенския окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.