ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 592
София, 23 септември 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч.гр.дело № 2203 по описа за 2015 година
Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на М. С. С. чрез адв.Р. Д. срещу определение № 542/3.11.2014 г, постановено по гр.дело № 1046/14 г на Окръжен съд-Велико Търново в частта, с която е потвърдено определение № 1696/12.8.14 г по ч.гр.дело № 1867/14 г на Районен съд-Велико Търново за оставяне без уважение молбата на М. С. С. за допускане на обезпечение на доказателства по реда на чл.207 и сл. от ГПК както и в частта, с която М. С. С. е осъдена да заплати на В. „С.с.К. и М.” сумата 200 лв, представляваща разноски за един адвокат, заплатени във въззивното производство.
Подържа се, че обжалваните определения са неправилни и незаконосъобразни и се иска отмяната им и постановяване на други, с които молбата по чл.207 и сл.от ГПК бъде уважена, като бъде допуснато обезпечение на исканите доказателства, както и да бъде отменено определението, с което молителката е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 200 лв, сторени пред въззивния съд, тъй като такива не се дължат в производство по обезпечаване на доказателства.
Представено е изложение по смисъла на чл.284 ал.3 от ГПК.Сочи се противоречие на обжалваното решение с ТР № 6/12 г на ВКС в частта, с която е прието, че следва да бъде ангажирана отговорността за разноски на жалбоподателката-молител в производството по чл.207 от ГПК.
Ответникът по частната жалба Великотърновски университет „С.с.К. и М.” оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор.Подържа, че частната жалба срещу въззивното определение, с което е оставена без уважение молбата за допускане обезпечаване на доказателства е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а в частта, с която на ответника са присъдени сторените пред окръжния съд разноски е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
От данните по делото се установява следното :
С определение № 1696 от 12.8.2014 г, постановено по ч. гр.дело № 1867/14 г, Великотърновски районен съд, 13 състав е оставил без уважение молбата на М. С. С. от [населено място] за допускане на обезпечение на доказателства по реда на чл.207 и сл.от ГПК.С обжалваното въззивно определение № 542/3.11.2014 г по гр.дело № 46/14 г, Окръжен съд-Велико Търново е потвърдил определението на първоинстанционния съд и е осъдил М. С. С. да заплати на Великотърновски университет „Св.св.К. и М.” разноски в размер на 200 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Частната касационна жалба срещу определение № 542/3.11.2014 г, постановено по гр.дело № 46/14 г на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено определение № 1696/12.8.14 г по ч.гр.дело № 1867/14 г на Районен съд-Велико Търново за оставяне без уважение молбата на М. С. С. за допускане на обезпечение на доказателства по реда на чл.207 и сл. от ГПК е процесуално неподпусима и следва да се остави без разглеждане.Определението на въззивната инстанция, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата за обезпечаване събирането на доказателства по бъдещ иск, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в разпоредбата на чл.274 ал.3 от ГПК.Тази норма визира две групи определения, които подлежат на касационно обжалване при наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК : определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения на въззивните съдилища, постановени в други производства в двете им разновидности, с които се дава разрешение по същество или се прегражда развитието на тези производства.Определението, постановено от въззивния съд по повод жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което не се уважава молба за обезпечение на доказателства, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на визираните в чл.274 ал.3 т.1 от ГПК съдебни актове и не подлежи на касационно обжалване на основание посочената правна норма.Това определение не отговаря и на изискването по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК, тъй като не дава разрешение по същество на друго производство, нито прегражда неговото развитие.Определението за обезпечение на доказателства има несамостоятелен характер, поради това, че е функционално свързано с предстоящ исков процес, с него се цели да се събере доказателство, което би могло да се изгуби или събирането му би се затруднило.Определението по чл.208 от ГПК, с което не се уважава молбата за обезпечаване на доказателства подлежи на двуинстанционно разглеждане.В този смисъл определение № 349/10.5.2013 г на ВКС, ТК, второ отделение по т.дело № 1991/13 г.Поради което частната жалба срещу това определение е процесуално недопустима.
Относно частната касационна жалба срещу въззивното определение, с което С. е осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 200 лв, сторени пред въззивния съд и представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението е постановено при режима на ГПК /ДВ бр.59/2007 г в сила от 1.3.2008 г/.В него не е предвидена възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба на определението относно разноските, което се постановява при приключване на делото в съответната инстанция, съобразно чл.81 от ГПК.Липсва текст, аналогичен на чл.70 ГПК /1952 г/.При това положение и след като обжалвания съдебен акт относно разноските е определение, което съгласно чл.253 от ГПК подлежи на изменение или допълване от съда, който го е постановил, частната жалба срещу него следва да се счита за молба по чл.248 от ГПК.Ето защо тя трябва да бъде изпратена на Окръжен съд-Велико Търново, който да се произнесе по искането.
Предвид обстоятелството, че настоящото съдебно производство е инициирано по частна касационна жалба, която е процесуално недопустима следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателката по реда на чл.78 ал.3 от ГПК като същата бъде осъдена да заплати на ответника сторените пред ВКС разноски в размер на 200 лв
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частна касационна жалба вх.№ 11915/17.12.2014 г, подадена от М. С. С. чрез адв.Р. Д. срещу определение № 542/3.11.2014 г, постановено по гр.дело № 1046/14 г на Окръжен съд-Велико Търново в частта, с която е потвърдено определение № 1696/12.8.14 г по ч.гр.дело № 1867/14 г на Районен съд-Велико Търново за оставяне без уважение молбата на М. С. С. за допускане на обезпечение на доказателства по реда на чл.207 и сл. от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело № 2203/15 г на ВКС, Четвърто ГО по частна касационна жалба, подадена от М. С. С. срещу определението, с което е осъдена да заплати на ответника, разноски, сторени пред въззивния съд в размер на 200 лв и ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд-Велико Търново за разглеждане в тази част на молбата по чл.248 от ГПК.
ОСЪЖДА М. С. С. да заплати на В. „Св.св.К. и М.” сумата 200 лв, представляваща разноски за един адвокат, заплатени в настоящото съдебно производство пред ВКС на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Определението в частта, с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването й на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.