ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 126
София, 19.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1576/16 г и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез процесуалния му представител адв.М. Р. срещу решение № 2158/29.12.2015 г, постановено по гр.дело № 2993/2015 г, по описа на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, Втори състав, с което е отменено решение № 3493/12.8.2015 г по гр.дело № 8744/2014 г на Районен съд-Варна и е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу Р. П. А. искове по чл.415 ал.1 вр.чл.422 ГПК искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Р. П. А. дължи на ищеца главница по споразумение от 1.10.2009 г в размер както следва : 480 лв-неотчетени служебни аванси за командировки и 4 824 лв-преразход за гориво, както и сумата 2082 лв-представляваща лихва за забава.
Касационна жалба е подадена срещу въззивно решение, което не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Ответникът по касационната жалба Р. П. А. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.С. Л..Подържа, че касационната жалба е процесуално недопустима, предвид нормата на чл.280 ал.2 от ГПК и моли да бъде оставена без разглеждане.Претендира разноски.
Преценката на съда дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото заседание за разглеждане на делото, според чл. 70, ал. 1 от ГПК. В случая се касае за обективно съединени оценяеми искове, всеки един от които с цена вскоито под 5000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /ДВ, бр. 50 от 2015 г./ „не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост“.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78 ал.4 от ГПК жалбоподателя дължи на ответника направените от него разноски в настоящото производство в размер на 500 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима касационна жалба с вх.4464/12.2.2016 г, подадена от [фирма] срещу решение № 2158/29.12.2015 г, постановено по гр.дело № 2993/2015 г, по описа на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, Втори състав.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Р. П. А. на основание чл.78 ал.4 от ГПК разноски в размер на 500 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.