О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1440
София 16.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5865 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. В. Б. чрез особен представител адв.М. П. срещу решение № 1366 от 7.07.15г.по в.гр.дело № 1252/15г.на Окръжен съд – Варна,с което е потвърдено решение № 1023 от 27.02.15г.по гр.дело № 12663/13г.на Районен съд – Варна,ХХІ състав.С него е обявен за окончателен сключения между жалбоподателката и Т. Х. О. предварителен договор от 12.09.11г.за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ 600 кв.м.идеални части от имот,целият с площ от 780 кв.м.,а по скица 684 кв.м.,находящ се в землището на [населено място],[жк]м.Ф. дере,представляващ имот № ,попадащ в зона за земеделски нужди,с идентификатор 10135.2520.131 по КК,ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 20 кв.м.,при граници: П. К.,И. И.,Д. Х.,път и път,при уговорена продажна стойност 19 000 лв.
В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Поставят се за разглеждане следните въпроси: 1.Допустимо ли е съдът да обявява предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД след като в документите има различие в площта на имота и липсва идентичност по площ и граници в кадастъра и в предварителния договор и нот.акт; 2.Възможно ли е да се обявява за окончателен предварителен договор при липса на категоричност за площта,за която се продава; 3.необходимо ли е при обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот пред съда да се представят доказателства за спазване изискванията на чл.33 ЗС;4. необходимо ли е съдът да изисква актуализирана данъчна оценка към момента на постановяване на съдебното решение,върху която следва да се изчисляват държавните такси при прехвърлянето.
В отговор по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба Т. О. чрез адв.Н. П. счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира,че не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.
Първите два въпроса се свеждат до преценката на събраните по делото доказателства от съда,въз основа на която е формирал вътрешното си убеждение за идентичността на имота,предмет на предварителния договор и този,притежаван от ответницата по нот.акт № 70/96г., индивидуализиран по своите граници.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на решението до касационен контрол.Те биха подлежали на проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателката въпрос: необходимо ли е при обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот пред съда да се представят доказателства за спазване изискванията на чл.33 ЗС не е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото поради наличието на практика на ВКС.В решение № 250 от 21.05.10г.по гр.дело № 3/09г.на ІІІ г.о.на ВКС,постановено в производство по чл.290 ГПК,е прието,че неизпълнението на изискванията на чл.33 от ЗС не е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен.Това е така- първо защото,тези изисквания не са елемент от състава на чл.19 ал.3 ЗЗД и в това производство искането на съсобствениците да придобият дела на продавача не може да се реализира.Това може да стане едва след евентуалното му уважаване и вписване на съдебното решение,заместващо окончателния договор.Второ,защото продавачът,в качеството си на съсобственик,а не купувачът трябва да предложи на другите съсобственици да купят неговата част при същите условия.В този смисъл няма как от купувач да се изискват такива доказателства.Те не са и необходими,защото последицата от неспазването на изискванията по чл.33 от ЗС- не е свързана с действителността на сключения между страните предварителен договор,а се стои в това,че непоканеният съсобственик има право да изкупи имота от купувача, като продавача отговаря за вредите на купувача,ако неизпълнението на изискванията е станало по негова вина /например,ако е укрил,че има съсобственици/.Правата на съсобствениците не са засегнати,тъй като те могат да се защитят по реда на чл.33 ЗС.
Въпросът: необходимо ли е съдът да изисква актуализирана данъчна оценка към момента на постановяване на съдебното решение,върху която следва да се изчисляват държавните такси при прехвърлянето,не е релевантен към допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение.Това е така,защото какъвто и отговор да бъде даден на този въпрос,той не би се отразил на изхода на спора по иска по чл.19 ал.3 ЗЗД.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода на производството жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв съгласно представения списък.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1366 от 7.07.15г.,постановено по гр.дело № 1252/15г.на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА В. В. Б.,със съдебен адрес: [населено място], [улица] вх. ап. да заплати на Т. Х. О. от [населено място],ЖК”.”бл. ет. ап. сумата 600 лв /шестстотин/разноски за адвокатско възнаграждение за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.