О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 416
гр.София, 04.12.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря:
Като разгледа докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНВА гр.д. № 3178 по описа за 2014 г., намира следното:
Производството e по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба на Д. В. Ц., с ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез пълномощника му адв. Н. Б.-АК Благоевград, с която е поискано изменение на определение № 990 от 25.07.2014 г., постановено по гр.дело № 3178 по описа за 2014 г. на ВКС, в частта за разноските. Твърди се, че размерът на присъдения с определението адвокатски хонорар е прекомерно завишен, с оглед на това, че делото е от трудовоправен характер и не представлява правна и фактическа сложност, поради което се иска същият да бъде намален от 1200 лв. на 340 лв.
С отговора си, подаден в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна [фирма], [населено място], П. област, с ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си адв. В. Я. от АК-Пловдив, изразява становище за неоснователност на молбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира, че молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество- e частично основателна, поради следните съображения:
С определение № 990 от 25.07.2014 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване по подадената от Д. В. Ц. касационна жалба срещу въззивно решение №7 от 02.01.2014г. по в.гр.д. № 2986/2013г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, 8-ми с-в, с което е потвърдено решение № 2845/28.06.2013г. по гр.д. №18665/2012г. на Районен съд-Пловдив, 11 гр. състав.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. В. Ц. срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.128, ал.1 от КТ за сумата от 6926.17 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от м.май 2011г. до м.септември 2012г.
С определението си ВКС е осъдил жалбоподателя, на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на [фирма] направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
Върховният касационен съд,Четвърто гражданско отделение намира, че с оглед конкретните данни по делото са налице предвидените в чл. 78, ал. 5 ГПК за частично намаляване на разноските, направени от дружеството за касационното производство до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това е така, първо, с оглед материалния интерес по делото, при който съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 3 и по аналогия с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. (в редакцията й преди изменението, публикувано в ДВ, бр. 28/2014 г., предвид момента на сключването на договора за правна защита и съдействие и материалноправния характер на посочените разпоредби, за които обратно действие не е предвидено) минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 507 лв. ( 75% от възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата-676 лв.), както и, второ, с оглед на обстоятелствто, че делото не представлява фактическа и правна сложност.
С оглед тълкуването, дадено с т. 3 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е свободен в преценката си да намали възнаграждението до предвидения в цитираната Наредба № 1/2004г. минимален размер, без да е обвързан от ограничението на § 2 от ДР на тази наредба.
При това положение за фактически извършената от процесуалния представител на [фирма] работа по касационното производство – изготвяне на писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК – уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. се явява прекомерно. Ето защо то следва да бъде намалено до 507 лв., като искането на молителя за разликата над 340 лв. до 507 лв. следва да бъде отхвърлено.
По гореизложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯВА определение № 990/25.07.2014г. постановено по гр. д. № 3178/2014 г. по описа на ВКС на РБ, IV ГО в частта за присъдените на [фирма] разноски за касационното производство в тежест на Д. В. Ц. в размер на 1200 лв.(хиляда и двеста лева), като НАМАЛЯВА същите на 507 лв. (петстотин и седем лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. В. Ц. в частта й за намаляване размера на присъдените разноски за разликата над 340 лв.(триста и четиридесет лева) до 507 лв. (петстотин и седем лева).
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: