О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
гр.София,
09.10. 2015г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 4832 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 1005 от 14.04.2015 г. по гр.д. № 4124/2012 г., постановено от Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба на С. С. П. – ищец в производството, за изменение на въззивното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Жалбоподателят С. С. П. недоволен от постановеното от въззивния съд определение го обжалва в срок. Счита, че е същото е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК. Навеждат се доводи, че поради непреодолими причини – заболяване на страната, същата не е могла да участва в съдебното заседание по делото и да възрази срещу размера на претендираното от ответника възнаграждение за адвокатска защита.
Ответниците по жалбата – М. С. П., действаща чрез процесуалния си представител адв. С. Д. и М. С. К. изразяват становище за неоснователност на частната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение. Поддържа се, че срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, който в случая е изтекъл за жалбоподателя, поради което и съдът не е бил властен да се произнесе по въпроса за прекомерността на адвокатското възнаграждение служебно. Ответникът по жалбата М. С. П. претендира разноски в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу определение, което подлежи на обжалване по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по жалба на С. С. П. – ищец по иск, предявен срещу М. П. и М. К. с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. С решение от 30.12.2012 г. по гр.д. № 4124/2012 г. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение и е осъдил въззивника за разноските, сторени в производството. С молба, съдържаща се в касационната жалба срещу въззивното решение, С. П. е поискал изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК. С обжалваното определение съдът е оставил това искане без уважение. За да постанови този резултат, Софийският апелативен съд е приел, че молителят не е заявил искане за намаляване на заплатеното от ответниците по въззивната жалба адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Този извод съдът е обосновал с тълкуването на чл. 78, ал. 5 ГПК, според която разпоредба само страната, в чиято тежест са възложени разноските, може да сезира съда с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, поради което съдът не може служебно да присъди разноски в по-малък размер.
Постановеното от въззивния съд определение е правилно. Последователно е тълкуването на разпоредбите на чл. 248 във вр. с чл. 78 ГПК, възприето в съдебната практика, според което страната, в чиято тежест са възложени разноските за адвокатско възнаграждение, може да поиска намаляването им поради прекомерност най-късно до приключването на устните състезания. Когато разноските са присъдени в производство, по което страните не се призовават в открито заседание, намаляването на разноските може да иска най-късно с отговора на съответното процесуално действие, с което са поискани. В този смисъл е и постановената задължителна практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (определение № 372 от 16.05.2012г. по ч.гр.д. № 223/2012г. на ІV г.о.). От горното следва, че когато искането по чл.78, ал.5 ГПК се прави за пръв път по реда на чл.248, ал.1 ГПК, какъвто е процесният случай, то е несвоевременно.
Доводите на жалбоподателя, че същият не е бил в състояние да се яви в съдебно заседание и поради това да оспори претендираното от страните възнаграждение поради прекомерност не могат да бъдат споделени от настоящия състав и не кореспондират с фактите по делото. Видно от книжата по второинстанционното производство, още с отговора на въззивната жалба ответниците са поискали присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение. Ищецът, следователно, е разполагал с възможност през траенето на целия процес да предяви възражение срещу възнаграждението за адвокатска защита по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, като той е можел да стори това най-късно, но не единствено в последното заседание по делото. На следващо място, за да бъде отложено съдебното заседание, разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК изисква кумулативно както за страната, така и за пълномощника й да е налице неотстранимо препятствие за явяване по делото. Доколкото представеният болничен лист се отнася само за пълномощника на страната, то съдът е процедирал законосъобразно като е дал ход на делото.
С оглед гореизложеното, като е оставил без уважение молбата на С. П. за изменение на решението в частта за разноските, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход на делото разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в настоящото производство, следва да бъдат присъдени в полза на ответника по жалбата М. С. П. в размер на 200 лв.
При тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1005 от 14.04.2015 г. по гр.д. № 4124/2012 г., постановено от Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба на С. С. П. за изменение на въззивното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА С. С. П. да заплати на М. С. П. сумата от 200 лв /двеста лева/ – разноски пред настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: