3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
София, 29.05.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 261 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадена касационна жалба от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 1542 от 18.07.16г.по в.гр.дело № 1290/16г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 6972 от 16.10.15г.,поправено с решение № 664 от 22.01.16г.,и двете,постановени по гр.дело № 2718/14г.на Софийски градски съд.С него П.РБ е осъдена да заплати на Б. М. П. на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата 25 000 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 2000 лв обезщетение за имуществени вреди от незаконно наказателно производство,ведно със законната лихва,считано от 21.04.2011г.до окончателното изплащане. В изложението жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса как се прилага критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице,като счита,че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е разрешаван е противоречиво от съдилищата.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Б. П. поддържа,че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че в разглеждания случай не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Въпросът относно критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.По делото е прието,че за първи път ищецът е привлечен като обвиняем на 5.12.2003г.Два пъти е образувано наказателно производство пред съда и същото е било прекратявано и връщано за конкретизирани на обвинението.През м.януари 2007г.е образувано нохд № 163/07г.на СГС.Постановена е оправдателна присъда № 133/20.11.08г.,която е била протестирана от СГП и делото е разгледано от САС като въззивна инстанция.С решение № 53/22.03.11г.по внохд № 767/10г.на САС присъдата е потвърдена и влязла в сила на 21.04.11г.Събрани са гласни доказателства,установяващи неблагоприятното отражение върху психиката на ищеца от воденото срещу него наказателно преследване.
При определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд е съобразил всички относими по делото факти – продължителността на наказателното производство повече от 7 години;отразяването на случая в средствата за масова информация и заемания от ищеца висок обществен пост,който предпоставя повишен интерес към наказателното дело и съответно отзвук в обществото; преживяният от него силен стрес и чувство на незаслужено накърняване на доброто му име и достойнството му.С оглед на това е прието,че сумата от 25 000 лв е справедлив размер,който да репарира претърпените от ищеца вреди от неимуществен характер. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието ”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл съдебната практика е уеднаквена.
Приложените съдебни решения не могат да обосноват друг извод,тъй като не се отнасят до аналогични случаи,а са постановени при различна фактическа обстановка и съобразно установените факти са определяни и обезщетенията за неимуществени вреди.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1542 от 18.07.16г.по в.гр.дело № 1290/16г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.