ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 194
София, 09.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 6068 по описа за 2014 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. В. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв.В. М.-Н. срещу решение № 1002/1.7.2014 г по в.гр.дело № 833/14 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 4543/22.10.13 г по гр.дело № 4157/13 г по описа на РС-Варна.С първоинстанционното решение е признато за установено съществуването на вземане в полза на Й. Д. Й. към И. Х. В. в размер на 9 614, 13 лв, представляваща ? ид.част от внесените от него суми в периода 11.5.09 г-20.6.12 г за погасяване на общото им задължение по договор № 508/20.6.2007 г за предоставен кредит, ведно със законната лихва, считано от 6.7.12 г до окончателното плащане на задължението и сумата 882, 30 лв, представляваща деловодни разноски, сторени в производството по издаване на заповед № 5713/24.7.12 г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издаден по чл.410 от ГПК.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба Й. Д. Й. не взема становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съдът намира следното :
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила съдебно решение от 26.5.2009 г.По време на брака съпрузите сключили договор за ипотечен кредит № 508 от 20.6.2007 г с „П. ” като получили в заем сумата 20 450 евро, със срок за издължаване-180 месеца, и период за погасяване от 20.7.2007 г до 20.6.2012 г.С 38 бр.вноски бележки за времето от 11.5.09 г-20.6.12 г Й. извършил погасяване на кредита, като претендира половината сума или 9614, 13 лв. Въззивният съд е приел от правна страна, че съгласно разпоредбата на чл.25 ал.2 от СК /отм/, действала към 20.6.2007 г за задължения, които единият от съпрузите е поел за задоволяване на нужди на семейството, те отговарят солидарно.Според правилата на солидарната отговорност, която в случая е пасивна и произтича от нормите на СК и на основание чл.127 от ЗЗД платеното от кредитора трябва да се понесе от солидарните длъжници по равно.Погасяването на вноските е извършвано ежемесечно, съгласно погасителен план, като с настъпването на падежа съответната вноска е ставала ликвидна и изискуема.Приел е, че наредител по всичките 38 бр.вносни бележки е ищеца, заемът е изтеглен за нуждите на семейството и липсва оспорване от ответницата, че сумите са платени от Й., поради което предявеният иск е уважен като изцяло основателен.
Касаторът подържа нарушение на материалния закон и на процесуалните правила от страна на въззивния съд.Сочи касационното основание на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК.
Мотивите на въззивното решение противоречат на влезлите в сила съдебни решения 25.10.12 г по гр.дело № 436/12 г на Кюстендилски окръжен съд и решение № 29.3.13 г по гр.дело № 4817/12 г на Старозагорски районен съд, Първи граждански състав по материално правния въпрос : Възниква ли регресното право по чл.127 ал.2 от ЗЗД за солидарен длъжник, издължил само някои погасителни вноски, за определен период от време, чийто общ размер не надхвърля припадащата му се част от солидарното задължение, възникнало в резултат на договор за заем. С тях е прието, че преди да е изпълнил на кредитора нещо, което да надхвърля неговата част от солидарното задължение, солидарният длъжник не може да претендира от останалите солидарни длъжници да му заплатят тяхната част от солидарното задължение.Това е така защото правилото на чл.127 ал.2 от ЗЗД изрично изисква за да възникне обратно вземане към съдлъжниците солидарният длъжник да е изпълнил повече от своята част.Следователно не може да бъде уважен иск от солидарен длъжник срещу другия такъв без първия да е изпълнил като е платил на кредитора такава част от задължението, която да надхвърля припадащата му се част.
Предвид наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по повдигнатия в изложението материалноправен въпрос.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1002/1.7.2014 г по в.гр.дело № 833/14 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение.
ЗАДЪЛЖАВА касатора И. Х. В. да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 198, 28 лв по сметка на ВКС в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.