O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
гр.София, 13.05. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от дванадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 2463 /
2015 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 142906/13.12.2013 г. на М. А. Г. срещу разпореждане от 07.11.2013 г. на Софийски градски съд по ч. гр.д. № 9714/2013 г., с което нейна частна касационна жалба срещу определение № 16556 от 16.09.2013 г. по същото дело, е върната на основание чл. 262, ал. 2, т.2 ГПК заради непредставяне на документ за внесена държавна такса.
Жалбоподателката иска отмяна на атакуваното разпореждане с довода, че своевременно, с молба до съда от 28.10.2013 г., е представила документа за държавна такса, но тя заедно с приложеното писменото доказателство, са изчезнали по делото. Прилага към частната си жалба копие от молбата от 28.10.2013 г. като твърди, че от него е видно, че такава молба е била входирана.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като прецени данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок , от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК като преграждащ, съдебен акт.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Ч.гр.д. № 9714/2013 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по частната въззивна жалба на М. А. Г. срещу определение от 14.07.2012 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 46102/2010 г. за отказ да я освободи от заплащане на държавна такса, дължима по частната и жалба срещу разпореждането му от 17.11.2011 г. отново за отказ по молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, но във връзка с нейно заявление № 45956 /23.09.2010г за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. С определение № 16556 от 16.09.2013 г. Софийски градски съд е потвърдил определението на Софийски районен съд от 14.07.2012г.
С обжалваното в настоящето производство разпореждане от 07.11.2013 г. Софийски градски съд, след като е приел, че е налице от страната неизпълнение на указанията му дадени с негово разпореждане от 09.10.2013 г., а оттам на задължението за внасяне на държавна такса, е върнал частната касационна жалба вх. рег. № 109517/07102013 г. срещу определението си от 16.09.2013 г.
Фактическите и правни констации на Софийски градски съд се споделят от настоящия състав на ВКС.
С разпореждане от 09.10.2013 г., съдът е указал на страната да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. определяйки едноседмичен срок за това. Разпореждането е връчено надлежно на страната , по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, чрез М. Д. Д. – пълнолетно лице от адреса, на 24.10.2013 г. Срокът за изпълнения на указанията е изтекъл, следователно, на 31.10. 2013 г.
По делото не се открива молба от 28.10.2013 г., както и се твърди, с представен към нея в срок документ за внесена държавна такса. Обстоятелството, че страната е предприела в срок изпълнение на задължението си за държавна такса обаче не може да се установи от приложеното тук към частната жалба копие на молба от 28.10.2013 г., тъй като то не носи входящ регистрационен номер от деловодството на Софийски градски съд, който се поставя обикновено на екземпляра на страната при подаването и на ръка. Не се представя и доказателство подаването на молбата да е станало по пощата, в който случай обратната разписка е тази, която би установила факта на подаването на молбата в съда.Отделно от това, копие от вносен документ с дата от 28.10.2013 г. или от преди това, не се представя и сега. Приложеният към последваща молба № 135575/ 17.11.2014 г. оригинал на платежно нареждане за внесена по сметката на ВКС държавна такса по върнатата частна касационна жалба, носи датата 17.11.2014 г., което е след датата 28.10.2013 г., така е индиция, че указанието на съда не е изпълнено своевременно и подкрепя единствено възможния при така представените от страната доказателства извод, че държавната такса нито е била платена, нито документът за това е бил представен в дадения от съда срок за това.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о. ,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.11.2013 г. на Софийски градски съд по ч.гр. д. № 9714 / 2013 г. за връщане на частна касационна жалба вх. 109517 / 07.10.2014 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: