3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 641
София, 09.06.2017г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юни, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №501/2017г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 10.10.2016г. по гр.д.№190/2016г. на АС София, с което делото е изпратено за разглеждане от Административен съд София.
Жалбоподателят – Д. К. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът Столична община, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил първоинстанционното решение е изпратил делото за разглеждане на спора от Административен съд София. Съдът е счел, че исковата претенция е такава по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за отговорност на Столична община поради действие или бездействие на администрацията, независимо от посоченото в исковата молба основание по чл.49 ЗЗД. Изложил е съображения за това, че правилата за ангажиране на деликтната отговорност по общия закон – ЗЗД са неприложими, когато деликтът е в резултат на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а е приложим предвиденият в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ специален ред за реализиране отговорността на държавата. Прието е, че изложените в исковата молба факти и обстоятелства – действия и бездействия на главния архитект и на кмета на район В. – Столична община, във връзка с издадено разрешение за строеж от 2004г. и заявеният петитум обосновават предявени искове за вреди по ЗОДОВ. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗОДОВ реализацията на отговорността за вреди по ЗОДОВ следва да се търси по специалния ред, а общият исков ред е неприложим и е изпратил делото за разглеждане от съответния административен съд – АССГ.
В изложение по чл.284 , ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: кой е разграничителния критерий за приложимия правен ред между ЗЗД и ЗОДОВ – основния характер на дейността на органа, чийто актове, действия или бездействия са причинили вредата или конкретния характер на дейността на администрацията довела до съответната увреда и какъв е характера на дейността по изпращане на съобщения и книжа – помощна без власнически характер или самостоятелна от властническо естество. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на ТР№4/2008г. ОСГК на ВАС и ТП№2/2014г. ОСГК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС. Представя решение от 09.11.2009г. по гр.д.№3381/2008г., І г.о. на ВКС, в което е прието, че при определяне коя дейност е административна с оглед отговорността по чл.1 ЗОДОВ следва да се изхожда не само от органа, който осъществява съответната дейност, но и от дейността му и решение от 28.07.2011г. по гр.д.№924/2010г., ІV г.о., в което е прието, че надзора над безстопанствените животни не се квалифицира като изпълнение на властнически правомощия.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателката въпроси и на соченото от нея основание. Съдът е постановил решението си при спазване даденото разрешение в т.1 от ТР№2/2014г. на ОС ГК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС- на което се позовава и самата жалбоподателка. В т.1 от същото е прието, че за квалифициране на иска като такъв по чл.1 ЗОДОВ определящ е основният характер на дейността на органа, като определящо за квалификацията на иска за вреди от такава дейност е обстоятелството, че актът се издава от административен орган и представлява властнически такъв, тъй като неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, предоставени на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Именно такава е дейността на Главния архитект на Столична община в изпълнение на правомощията, предоставени му във връзка с приложение разпоредбите на ЗУТ относими към законноста на определени строежи. В случая от обстоятелствената част и петитума на исковата молба следва, че предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ – за обезщетение за имуществени вреди поради незаконно бездействие на длъжностни лица, изпълняващи административна дейност, поради което въззивният съд е определил правилно, че за ангажиране отговорността на общината за последвалите от тази дейност вреди е приложим специалния закон и е изпратил делото за разглеждане по същество от административния съд, като е обезсилил първоинстанционното решение.
На ответника по жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като не е направено искане за това пред настоящата инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.10.2016г. по гр.д.№190/2016г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: