ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1086
София,02.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 3459 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. З. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.С. Ж. срещу решение № 545/25.3.2015 г по гр.дело № 2340/13 г на Пловдивски окръжен съд, Въззивно гражданско отделение, с което е оставено без уважение искането на касатора за тълкуване на влязлото в сила решение № 1992/6.12.2013 г по гр.дело № 2340/13 г в частта, с която е определен режим на лични отношения между детето В. Г. З. и бащата Г. В. З., а именно : „всяка първа и трета седмица от месеца”.
В касационната жалба се подържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което на основание чл.251 от ГПК да бъде допуснато тълкуване на влязлото в сила въззивно решение в посочената от касатора част относно режима на лични контакти между бащата и детето, които следва да бъдат провеждани всяка първа и трета седмица от месеца.
Ответницата по касационната жалба Р. Д. В. чрез процесуалния й представител адв.М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор депозиран по делото.Счита, че не са налице основания за допускане на решението до касационен контрол.Респ.подържа, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение, с което е определен режим на лични отношения между детето В. Г. З. и бащата Г. В. З. е ясно и не се нуждае от тълкуване.Приел е, че формулирания в диспозитива на съдебното решение израз, касаещ правото на лични контакти между бащата и детето , а именно „всяка първа и трета седмица от месеца” следва да бъде тълкуван буквално, тъй като пета седмица няма, независимо от обратното твърдение на ищеца.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК е посочено касационното основание на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Подържа се, че въпросите :
-кои са критериите, които съдът следва да съобрази, преценявайки дали едно съдебно решение е неясно
– кои са критериите , които съдът следва да съобрази при преценка дали да допусне или не тълкуване на съдебното решение
-кой съд следва да тълкува неясното решение, в случай че въззивната инстанция е изменила първоинстанционното решение частично, а се търси тълкуване на неизменената част
са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По заявените основания.
С ТР № 1 от 2009 г на ОСГТК е прието, че материалноправният или процесуалноправният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма създадена съдебна практика-нито задължителна, нито незадължителна или когато има съдебна практика, но тя е неправилна и следва да бъде променена.В случая разпоредбата на чл.251 от ГПК не обосновава нужда от тълкуване, тъй като се касае за ясна и безпротиворечиво прилагана правна норма.Съгласно трайно установената съдебна практика по приложението на чл.251 от ГПК на тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни, или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.Т.е. критериите за преценка дали молбата за тълкуване е основателна са неясност, противоречие или двусмисленост в съдебния акт. В разглеждания случай подобна неяснота отсъства.Волята на съда, материализирана в диспозитива на въззивното решение е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната му част.Производството по чл.251 от ГПК се развива пред съда, постановил решението, а не пред съда, решил делото в първата инстанция.Правилото важи когато въззивния съд е потвърдил първоинстанционното решение /в случая режима е определен от този съд, а единствено е изменен от въззивния съд/, защото тълкуването се извършва с оглед мотивите на тълкуваното решение, което е потвърдително и е на въззиния съд.В този смисъл съществуващата практика по реда начл.251 от ГПК е безпротиворечива, а обжалваното решение е постановено в съответствие с нея.
Отделно от това следва да се отбележи, че с решение № 188 от 20.06.2013 г, постановено по реда на чл.290 от ГПК, ВКС по гр. д. № 25/2013 г., III г. о., ГК се е произнесъл по въпроса досежно начина, по който следва да се броят началото и края на първата и третата седмица от месеца като е прието, че при определен режим всяка първа и трета седмица от месеца – първата /съответно третата седмица/ се броят от първия /съответно третия/ понеделник на месеца и изтичат в първата/съответно третата/ неделя на месеца. При определен режим от две седмици /първата и третата/ не е възможно той да се изпълнява в по-широк обхват дори и когато в месеца има повече от четири седмици.
Соченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК не е налице поради което съдебния акт не следва да бъде допуснат до касационен контрол.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 545/25.3.2015 г по гр.дело № 2340/13 г на Пловдивски окръжен съд, Въззивно гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.