О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1413
София 10.12.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5363 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. ”П. Я.”гр.Г. Д. срещу решение № 2139 от 21.05.14г., постановено по в.гр.дело № 839/13г.на Окръжен съд – Благоевград,с което е потвърдено решение № 2593 от 31.07.13г.по гр.дело № 1353/12г.на Районен съд – Гоце Делчев.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1.т.2 и т.3 КТ,предявени от В. И. Г.- П..
В приложеното изложение се поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: в кои случаи работодателят е задължен да извърши подбор и има ли право на последваща преценка,след предаване на протокола от комисията,назначена да извърши подбора по чл.329 КТ,да извърши преценка по законосъобразност кой от работниците е по -подходящ.
Ответницата по жалбата В. Г. – П. чрез адв.Б. Б. моли да не се допуска касационно обжалване. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 12 от 29.10.12г.на директора на ответното училище,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата В. Г.-П.,на длъжност „учител по икономика/обща професионална подготовка”, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращаване на щата,е незаконосъобразна.Направен е извод,че работодателят не е доказал законосъобразността на извършения подбор съобразно критериите на чл.329 КТ.В случая не се е съобразил с решението на комисията по подбор на кадрите,която е предложила за уволнение З. Г. и В. Л.,а на работа да остане ищцата.Изложени са съображения,че комисията е помощен орган на работодателя,чието мнение не го задължава,но в негова тежест като титуляр на правото на подбор е да докаже законосъобразността му.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.2 и т. 3 от ГПК- разрешен въпрос от въззивния съд ,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.На поставените от касатора въпроси е даден отговор в Тълкувателно решение № 3/16.01.12г.по т.дело № 3/11г.на ОСГК на ВКС,с което съдебната практика е уеднаквена.Посочено е, че преценката на работодателя, кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Предмет на съдебната проверка е въпросът за законосъобразното упражняване на правото на подбор, респективно законосъобразното приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ. Правото на подбор е субективно материално право, което се характеризира още като преобразуващо право и се упражнява от работодателя при конкретни основания за уволнение по чл. 328, ал. 1 КТ – закриване на част от предприятието, съкращаване на щата или намаляване обема на работата. При една част от тях – съкращаване на единствената щатна длъжност и закриване на част от предприятието, прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, който заема длъжността или с работниците и служителите в закриваната част от предприятието се предхожда от подбор по преценка на работодателя. При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа, прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно работници и служители на длъжности в намаления обем работа задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение.При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове -решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с тази задължителна практика.
Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
С оглед изхода на производството касаторът следва да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2139 от 21.05.14г., постановено по в.гр.дело № 839/13г.на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА П.”П. К.Я.”гр.Г. Д., [улица] да заплати на В. И. Г. –П. от [населено място], [улица] сумата 500 лв /петстотин/съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.