ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 408
София, 12.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч.гр.дело № 1298 по описа за 2015 година
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. З. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Д. И. срещу определение № 34 от 7.1.2015 г по ч.гр.дело № 3510/14 г на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, 8 състав, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба с вх.№ 49301 от 12.11.2014 г по описа на Пловдивски районен съд, против определение от 4.11.2014 г, по гр.дело № 5183/14 г на ПРС, 18 състав, с което е отказано искането му за разглеждане на предявената претенция по чл.334 ал.2 от ГПК относно това какви суми следва да му се заплащат от ответницата, поради това, че същата ползва делбените имоти.
В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно.Подържа се, че предявената претенция не е преждевременна поради което следва да бъде разгледана и уважена.Счита, че по искането за определяне на привременни мерки съдът следва да се произнесе преди извършване на делбата.
Ответницата по частната жалба А. К. П. не взема становище по същата.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
От данните по делото се установява следното :
Предявен иск е за делба във фаза по допускането.В исковата молба ищецът М. З. П. подържа, че с ответницата са бивши съпрузи, които по време на брака са придобили три недвижими имота в [населено място] : самостоятелен обект, който се ползва за търговска дейност, апартамент и гараж.Имотите са съсобствени при равни делбени части и същите се ползват изцяло от ответницата.С исковата молба ищецът е поискал осъждането на ответницата да му заплаща като привременна мярка обезщетение за лишаване от ползване на ? ид.част от имотите, считано от влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното й извършване.В този смисъл е уточнението, извършено от адв.Д. И. в молба от 1.10.14 г, л.73 от делото на ПРС/.
Ответницата А. П. е оспорила предявения иск за делба с твърдение, че трите имота са нейна индивидуална собственост, като придобити със средства дарени й от нейните родители.Отделно от това подържа, че имотите не се ползват лично от нея, ответникът има ключ от тях и по никакъв начин не е ограничен достъпа му.
В проведеното на 4.11.14 г първо открито съдебно заседание по делото съдът е извършил доклад и се е произнесъл по доказателствените искания на страните, като и постановил, че по искането за привременни мерки ще се произнесе с решението си по допускане на делбата.Съдът не е постановил определение, с което да остави без уважение претенцията по чл.344 ал.2 от ГПК или да не я приеме за разглеждане.
Срещу определението на съда, с което е постановил, че по привременните мерки ще се произнесе с решението по допускане на делбата е подадена частна жалба от М. З. П..Жалбоподателят е заявил, че обжалва определението, с което искането му по чл.344 ал.2 от ГПК е оставено без разглеждане и е поискал отмяна на това определение.
С определение № 34 от 7.1.2015 г по ч.гр.дело № 3510/14 г Пловдивски окръжен съд, ГК, 8 състав е приел, че подадената частна жалба е недопустима, тъй като първоинстанционният съд не е постановил отказ за приемане на претенцията по чл.344 ал.2 от ГПК.Предвид горното е приел, че липсва обжалваем съдебен акт.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Действително първоинстанционния съд не е постановил отказ от приемане за разглеждане на искането по чл.344 ал.2 от ГПК, а докладвайки го е уточнил, че произнасянето по него ще стане съобразно правилата на процесуалния закон с решението по допускане на делбата.При това положение за частния жалбоподател не е бил налице правен интерес от обжалване на докладваното от съда определение, тъй като то по никакъв начин не е преградило упражняването на процесуалните му права.Първоинстанционното определение е представлявало неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което законосъобразно въззивния съд е оставил без разглеждане подадената срещу него частна жалба.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто ГО
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 34 от 7.1.2015 г по ч.гр.дело № 3510/14 г на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, 8 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.