O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
гр. София, 23.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от осемнадесети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1618 / 2015 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1033 /21.01.2015г. на Върховния административен съд чрез пълномощника М. М. С. срещу определение № VI- 55 /08.01.2015г. на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 2160/2014 г., с което е отменено прекратително определение № 8828/07.11.2014 г. на Бургаския районен съд по гр. д. № 5349/2014 г. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия спрямо ВАС като процесуален субституент на държавата по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ.
Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение като неправилно с довода, че е нарушен материалния закон, в частност чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ поради това, че Върховният административен съд като съд потвърдил ПАМ за задържане не може да бъде процесуален субституент на държавата по иск с посоченото правно основание, както и че национален съд не може в рамките на производство за търсене на обезщетение за вреди срещу Държавата от влязъл в сила съдебен акт, който не е отменен, да се произнася по неговата законосъобразност по повод оплакване за нарушаване на чл. 5, § 1 и §-§ 2-4 КЗПЧОС. Твърди, че такъв иск е допустим само ако съответната мярка задържане под стража е отменена по съответния ред като незаконна. В отделно изложение по чл. 284, ал.3 , т. 1 ГПК формулира четири правни въпроса, за които счита, че са обусловили решаващата воля на въззивния съд и за които навежда специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата М. С. С. в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, лично, е подал писмен отговор, с който оспорва нейната основателност.
Върховният касационен съд на РБ, състав на IV –то г. о., като обсъди данните по делото намира жалбата за редовна, подадена в преклузивния срок, от лице с активна процесуална легитимация, но за процесуално недопустима като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК на самостоятелно обжалване в отделно производство подлежат две категории определения- тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и тези за които законът изрично е посочил, че подлежат на обжалване.
Атакуваното тук определение не попада в нито една от посочените две категории. С него се отменя прекратително спрямо един от ответниците определение на първоинстанционния съд и делото му се връща за продължаване на съдопроизводствените действия, така то не е преграждащо развитието на процеса. От друга страна нито в ЗОДОВ като специален закон, нито в ГПК е посочено, че то подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.
Като определение по движението на делото, проверка върху неговата законосъобразност може да бъде осъществена при обжалване на решението като акт по съществото на спора.
Предвид , че жалбата е процесуално недопустима, тя следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено.
При този изход на делото поисканите от жалбоподателя разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IV – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 1033 /21.01.2015г. срещу определение № VI- 55 /08.01.2015г. на Бургаския окръжен съд по ч.гр.д. № 2160/2014 г. и ПРЕКРАТЯВА производството на ч. гр. дело № 1618 / 2015 г. по описа на ВКС, IV – то г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: