O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 944
София, 16.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от петнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 4851/2014г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 2 , изр. 1-во ГПК и е образувано по частна жалба № 4773/17.04.2014г. на [фирма] чрез процесуалния представител адв. Н. И. срещу определение № 752 от 01.04.2014 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр. д. № 897/2014г., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима негова частна жалба срещу разпореждане от 19.11.2013 г. на съдията докладчик при Софийски градски съд по гр. д. № 4276/2014г. за внасяне на държавна такса във връзка с подадена въззивна жалба срешу решението по същото дело в размер на 4506.89 лв.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на определението и иска неговата отмяна.
Насрещната страна с отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК оспор-ва същата като неоснователна.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като прецени данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 3 ГПК, от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК на обжалване съдебен акт, така се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане жалбата срещу разпореждането от 19.11.2013г. на първоинстанционния съд по гр. д. № 4276/2014г. съдържащо указания за внасяне на държавна такса в размер на 4506.89 лв. по сметката на Софийски апелативен съд във връзка с подадена въззивна жалба вх. №127506/13.11.2013г. срещу решението по същото дело, въззивният съд е приел, че обжалваното разпореждане не попада в нито една от посочените в чл. 274 , ал. 1 ГПК хипотези , а е акт по движение на делото, в частност по администриране на въззивната жалба насочен към отстраняване на нередовностите и. Приел е също така, че този акт не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол и че законосъобразността му се проверява при обжалване на акта за връщане на въззвината жалба в случай на неизпълнение на дадените с него указания.
Настоящият състав споделя крайния решаващ извод на съда.
Безспорно прието е в съдебната практика, че разпореждането с което се определя размера на дължимата държавната такса и се дават указания за внасянето и с представянето на документ за същото, е по движение на производството и като такова не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.
При действащата уредба на гражданското съдопроизводтсво ( ГПК – в сила от 01.03.2008г.) не е предвиден директен самостоятелен контрол върху волеизявлението на съда за размера на дължимата за извършване на съответното процесуално действие държавна такса.
При неизпълнение на указанията на съда за внасяне на определената от него държавна такса по въззивна жалба, същата ще подлежи на връщане съгласно чл. 262, ал.2, т.2 ГПК. Именно при обжалване на разпореждането за връщането и, по-горният във функционално отношение съд ще извърши преценка за правилността на дадените указания.
Предвид гореизложеното Върховен касационен съд, IV –то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 752 от 01.04.2014 г. на Софийски апелативен съд по ч.гр. д. № 897/2014г..
Определението е окончателно.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: