О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1290
София 20.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4365 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
,
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. П. А. чрез адв.А. Г. срещу решение № 2036 от 8.11.13г.,постановено по в.гр.дело № 2185/13г.на Софийски апелативен съд в частта,с която е отхвърлен искът по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ ,предявен от същата страна против П. за разликата над присъдените 5000 лв до пълния предявен размер от 130 000 лв.
. Жалбоподателят сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за критериите за определяне по справедливост на обезщетение на неимуществени вреди от незаконни действия на прокуратурата по смисъла на чл.52 ЗЗД.Приложена е съдебна практика.
Ответникът по касация П. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ за успешното провеждане на иска.Ищецът е е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 3754/2005г.на РПУ- Разлог от Районна прокуратура-Разлог с постановление от 31.07.2006г.за извършено от него престъпление по чл.206 ал.3 вр.с ал.1 НК през м.септември 2004г.С влязла в сила на 15.07.09г.присъда по нохд № 832/2006г.на РС-Разлог В. А. е оправдан по повдигнатото обвинение.От гласните доказателства е прието за установено,че в резултат на наказателното преследване ищецът е претърпял вреди от неимуществен характер,изразяващи се в стрес,депресия,душевен дискомфорт и от невъзможността да си намери работа,след като са го уволнили заради обвинението срещу него.При определяне размера на дължимото обезщетение въззивният съд е счел,че за репариране на неимуществените вреди е достатъчна сумата от 5 000 лв,като частично е отменил първоинстанционното решение в частта,с която искът е уважен за разликата над сумата 5 000 лв до 8 000 лв и го е отхвърлил за 3000 лв.
В разглеждания случай не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Приложеното решение № 480 от 23.04.13г.по гр.дело № 85/12г.на 4-то г.о.на ВКС по чл.290 ГПК,не обосновава приложението на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,тъй като е постановено по различен казус при конкретна фактическа обстановка,която е преценена от решаващия съд при определяне размера на обезщетението.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о. и др.в т.ч.и приложеното решение № 480 от 23.04.13г.по гр.дело № 85/12г.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на задължителна практика.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2036 от 8.11.13г.,постановено по в. гр.дело № 2185/13г.на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.