ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 978
София, 30.12.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 7195 по описа за 2014 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Е. А. М. от [населено място] срещу определение № 1933 от 1.7.2014 г по в.ч.гр.дело № 2013/2014, с което е потвърдено определение от 11.4.2014 г по гр.дело № 20977/2013 г на Пловдивски районен съд, 11 състав за прекратяване на производството по делото в частта, с която Е. А. М. е предявила срещу К. искове за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за научна степен, за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, за заплащане на обезщетение по Закона за защита от дискриминация и за налагане на глоба на работодателя за неспазване на трудовото законодателство, поради нередовност на исковата молба.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, в частта относно посочените искове.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната жалба К. не взема становище по същата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното : Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна и в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В случая не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд , поради следното:
1. На първо място, в изложението към частната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК жалбоподателката не е посочил нито един конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, който е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. Възпроизвеждането на текста от разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, а именно че „материалноправен или процесуално правен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, е противоречиво разрешаван от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото” не представлява посочване на въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, който може да се разглежда и обсъжда в настоящото производство по чл. 274 ал.3 от ГПК, в което Върховният касационен съд се произнася по наличието или липсата на основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на този акт. Поради непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК/ и съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, само на това основание касационното обжалване на определението на Пловдивски окръжен съд не следва да се допуска.
2. На второ място, не са налице и специалните основания на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване : въпреки твърдението си за наличие на противоречива съдебна практика жалбоподателката не се е позовала на нито един акт на ВКС и не е представила актове на други съдилища в страната, които най- общо дори да третират случаи на прекратяване производството по делото поради нередовност на исковата молба.Няма и не може да има противоречие между обжалваното определение и Тълкувателно решение № 1/2009 г от 19.2.2010 г по т.дело № 1/2009 г на ОСГКТК относно правомощията на касационната инстанция, а останалите представени определения са абсолютно неотносими. Така напр. определение № 399/22.6.2009 г на ВКС, ТК, Второ ГО касае хипотеза в която, частната жалба е оставена без разглеждане, тъй като обжалваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол ; определение № 653 от 25.11.11 г по ч.гр.дело № 603/11 г на ВКС, Трето ГО касае отмяна на определение, с което на основание чл.390 ал.2 от ГПК е отменено обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти ; представеното определение № 159 от 27.2.2012 г по ч.гр.дело № 94/12 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение третира хипотеза по чл.503 ал.3 от ГПК, отнасяща се до процесуалната възможност на съпруга недлъжник да упражни от свое име общо посочените в разпоредбата възражения на съпруга-длъжник, когато принудителното изпълнение е насочено върху вещ в СИО, както и въпроса променената с договор месна подсъдност отнася ли се и до съпруга-недлъжник, който не е подписал договора при упражняване на правата му по чл.503 ал.3 от ГПК.Неотносимо е и определение № 394 от 30.5.2011 г по ч.гр.дело № 361/11 г на ВКС, ТК, Първо ГО, постановено по частна жалба на ДФ „З.” срещу определение № 125 от 28.2.2011 г по ч.гр.дело № 1328/2010 г, с което е потвърдено разпореждане за оставяне без уважение искането по чл.417 т.2 от ГПК за издаване на заповед да незабавно изпълнение.Същото се отнася и до определение № 394/39.5.2011 г по ч.гр. д.№ 361/2011 г на ВКС, ТК, Първо ТО.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване по смисъла на това основание, разяснен в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: тъй като по приложението на чл.129 ал.3 от ГПК има съдебна практика, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Четвърто отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане частната жалба на Е. А. М. от [населено място] срещу определение № 1933 от 1.7.2014 г по в.ч.гр.дело № 2013/2014, с което е потвърдено определение от 11.4.2014 г по гр.дело № 20977/2013 г на Пловдивски районен съд, 11 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.