ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 741
София, 29.06. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 1530 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите със седалище в [населено място], подадена чрез юрисконсулт М. Ф. срещу решение № 559/15.12.2016 г, постановено по гр.дело № 673/2016 г на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, Втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 139/5.7.2016 г, по гр.дело № 38/2016 по описа на Самоковски районен съд за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на М. И. Д., извършено със заповед № 554/13.11.2015 г на изпълнителния директор на НАП, възстановяването й е на преди заеманата длъжност „изпълнител-сервитьор“ в ЦУ на НАП-Учебен център Б., както и в частта, с която Национална агенция по приходите е осъдена да заплати на М. И. Д. сумата 197 лв, представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за периода 7.12.2015 г-17.12.2015 г.В касационната жалба се подържа, че в тези части решението е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол, отмяната му и постановяване на друго, с което исковете по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 вр.чл.225 ал.1 КТ бъдат отхвърлени като неоснователни.
Срещу въззивното решение № 559/15.12.2016 г, постановено по гр.дело № 673/2016 г на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, Втори въззивен състав, е подадена касационна и от ищцата М. И. Д. в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за сумата 650 лв, представляваща присъдено обезщетение на основание чл.225 ал.2 КТ за времето от 18.12.15 г до 7.5.2016 г, както и в частта, с която искът по чл.225 ал.1 е отхвърлен за разликата над сумата 197 лв до сумата 253, 35 лв, както и в частта, с която въззивният съд /според касатора/ е пропуснал да се произнесе по законната лихва върху обезщетение по чл.225 ал.1 КТ.Иска се допускане на решението до касационен контрол и постановяване на друго, с което предявените искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ бъдат уважени изцяло, ведно със следващите се от това законни последици.
Страните взаимно си оспорват касационните жалби.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ, вр.чл.225 ал.1 КТ.Установено е по делото, че ищцата М. И. Д. е изпълнявала при ответника Централно управление на НАП-Учебен център Б. длъжността „изпълнител-сервитьор“ по безсрочно трудово правоотношение.Същото е прекратено със заповед № 554/13.11.2015 г на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ-поради съкращаване в щата.С писмо от 1.4.2015 г на управителя на Учебен център Б. до изпълнителния директор на НАП е отправено предложение във връзка с намаления обем на работа и с оглед намаляване на разходите на учебния център да се пристъпи към намаляване числеността на служителите от сектор ресторант.Със заповед на изпълнителния директор на НАП е утвърдено длъжностно разписание на ЦУ на НАП, считано от 4.5.2015 г, видно от което щатните бройки за длъжността изпълнител сервитьор“ са намалени от 3 на 2.Съгласно предходното поименно щатно разписание тези длъжности са заети от лицата М. И. Д., К. Г. и С. А. по отношение, на които е следвало да бъде извършен подбор.Видно от представения протокол, комисията по подбора е оценила служителките както следва : М. Д.-185 т, С. А.-176 т и К. С.-192 т.Въз основа на резултатите от подбора комисията е предложила за уволнение служителката получила най-нисък резултат С. А..Същата обаче е била избрана за първи секретар на синдикалната секция на КТ „Подкрепа“, учредена от работниците и служителите на УЧ на НАП-Б. и на основание чл.333 ал.3 КТ не е дадено съгласие за прекратяване на трудовото й правоотношение.Поради това е престъпено към уволнението на ищцата. Видно от индивидуалния формуляр за оценката й същата е получила общо 185 точки, формирани както следва : 20 точки за средно образование, 48 т за професионален опит, свързан със заеманата длъжност, 3 т за допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност и 108 точки за последна оценка на работата.От индивидуалния формуляр на К. С. е видно, че общата й оценка от 191 точки е формирана както сбор от 20 т за средно образование, 54 точки, свързани с професионален опит за заеманата длъжност, 3 точки за допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност и 108 точки-последна оценка за изпълнение на работата.Видно от свидетелство за професионална подготовка ищцата е придобила квалификация по професия „сервитьор“, а К. С. има квалификация „бюфетчик“. Въззивният съд е приел, че е нарушен императива на чл.329 КТ при така извършения подбор относно критериите „професионална квалификация“ и „ниво на изпълнение на възложената работа“.Квалификацията по смисъла на чл.329 ал.1 КТ е обективен факт и включва притежаваното от работника образование по съответната специалност, степен на образование, както и наличие на допълнителна квалификация, установени по съответния ред.В случая ищцата има допълнителна квалификация „сервитьор“, а служителката К. С. „бюфетчик“.С оглед естеството на трудовата функция на длъжността „сервитьор“ , щатът на която се съкращава и предвидените в длъжностната характеристика изисквания притежаваната от Д. такава е пряко свързана със заеманата работа, за разлика от притежаваната от С., поради това и при липса на други доказателства, че С. работи по-добре, поставянето на еднакви оценки по така приетия от работодателя обективен показател, не отговаря на изискването на чл.329 ал.1 КТ.Поради това уволнението е признато за незаконно и е отменено.По отношение на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ е прието следното : Ищцата е останала без работа през времето от 7.12.15 г до 18.12.2015 г, когато е сключила друг трудов договор с П. [фирма].За времето през което е останала без работа, работодателят й дължи обезщетение за 10 дни, изчислено на база последното брутно трудово възнаграждение, получено за пълен отработен месец, предхождащ уволнението /590 лв/ или сумата 197 лв до размера на която искът по чл.225 ал.1 КТ е основателен и е уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 253, 35 лв е отхвърлен като неоснователен.Установено е от представените фишове за работна заплата, че брутното трудово възнаграждение на ищцата при новия й работодател е по-високо от брутното трудово възнаграждение, получено за последния отработен пълен месец при ответника.Поради това за този период на основание чл.225 ал.2 КТ на ищцата обезщетение не се дължи.След прекратяване на трудовото правоотношение с П. [фирма] до изтичане на 6-месечния срок от датата на уволнението не се дължи обезщетение по чл.225 ал.1 КТ поради липса на причинна връзка между оставането без работа и процесното уволнение.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК в касационната жалба на касатора ответник е посочено основанието по чл.280 ал.1 т.2 КТ.Формулиран е само един въпрос :
При прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата на длъжност може ли да се извършва подбор между лица, заемащи длъжност по основния щат с тези, чието правоотношение възникнало по реда на ПМС № 66/96 за кадровото осигуряване на някои дейности в бюджетните организации поради което са включени в допълнителния щат на работодателя.Подържа се, противоречие с влязло в сила решение № 208 от 6.2.2013 г, постановено по гр.дело № 76/13 г на Пловдивски окръжен съд, 8 граждански състав, с което е прието, че съгласно чл.1 от ПМС № 66/96 г в бюджетните органицазии могат да се назначават лица по трудов договор за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала.При това положение лицата, назначени по реда на ПМС са извън реалния щат и техните функции не са съпоставими с тези на лицата, които заемат длъжности по нормалното утвърдено щатно разписание.
По този въпрос не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като същият не е обусловил крайния изход на спора и решаващите мотиви на съда.Уволнението е прието за незаконно, тъй като подборът между съпоставяните служителки по основния, а не по допълнителния щат е извършен незаконосъобразно.При това положение първия повдигнат от касатора въпрос не е от значение за делото, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда.
Останалите съображения, изложени в касационната жалба, която съдържа в себе си и изложение по чл.284 ал.3 ГПК са съображения по същество, свързани с неправилността на съдебния акт, а не с въпроса за селекция на касационната жалба на посочените основания по чл.280 ал.1 ГПК, поради което същите не обосновават достъпа до касационен контрол.
По касационната жалба на ищцата.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК са формулирани следните въпроси, свързани с приложение на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК :
1/По въпроса допустимо ли е въззивният съд да не се произнесе по присъдената от районния съд лихва върху обезщетението по чл.225 ал.1 КТ.
Действително с въззивното решение съдът е постановил, че оставя в сила това на първостепенния съд, в частта относно присъденото на основание чл.225 ал.1 КТ обезщетение в размер на 197 лв, без изрично да посочи, че го потвърждава и в частта относно присъдената върху него законна лихва.В случая обаче не се касае за противоречие на въззивното решение с ТР № 3 от 19.3.96 г по гр.дело № 3/99 г на ОСГК на ВС на РБ, както подържа касатора.Искането на страната, материализирано в касационната жалба може да се тълкува като искане за допълване на диспозитива на въззивното решение, което искане следва да бъде уважено.
2/Допустимо ли е въззивният съд да се произнася извън наведените в жалбата оплаквания, в които искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ е оспорен само по основание, а не и по размер, както и когато въззивната жалба е подадена не от органа издал заповедта, а от учреждението.Относно този въпрос в изложението на е уточнено за кое от допълнителните основания по чл.280 ал.1 става дума : по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, т.2 или т.3 ГПК-противоречие със задължителната практика на съдилищата, дали въпроса е противоречиво разрешаван от съдилищата или същият е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.Не е представена или посочена противоречива практика, нито е обосновано защо въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, нито е уточнено за прилагане на кой закон става дума.Поради това следва да се приеме, че тока формулирания въпрос не може да обоснове достъп до касационен контрол, тъй като не е отнесен към която и да е от допълнителните предпоставки, обосноваващи селекция на касационната жалба.
Освен това въззивният съд не е процедирал незаконосъобразно, тъй като оспорването на иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ направено в първоинстанционното производство е касаело както основателността така и размера му и произнасяйки се в тази част, въззивният съд не се е произнесъл по недопустим предмет, както сочи касатора.
3/Представлява ли пречка за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ обстоятелството, че в 6-месечния срок от прекратяване на Т. работникът е сключил нов трудов договор, който също е прекратен.
Сочи се противоречие по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с две решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика :
-решение № 542 от 9.6.2009 г по гр.дело № 256/09 г на ВКС, Четвърто ГО, с което е прието, че отговорността на работодателя е договорна, тя се поражда в рамките на едно конкретно трудово правоотношение и произтича от незаконното му прекратяване, а обстоятелството, че през 6-месечния срок от уволнението ищцата е получавала пенсия, не е пречка да бъде уважен иска по чл.225 ал.1 КТ
– решение № 394 от 18.5.2010 по гр.дело № 1584/2009 г на ВКС, Трето ГО, с което е прието, че предявявайки иска по чл.225 ал.1 КТ за определен период в рамките на 6-месечния срок, работникът имплицитно навежда твърдение, че през това време е останал без работа и не е получавал доходи, поради което в тежест на работодателя е да установи в процеса обстоятелството, че работникът е полагал труд на друго място и е получавал възнаграждение.
И двете решения са неотносими, към така поставения въпрос.В първия случай се касае за възможността да бъде кумулирано обезщетението по чл.225 ал.1 КТ с получавана от служителя след уволнението му пенсия в 6-месечен срок от прекратяването, а във втория случай се касае за разпределение на доказателствената тежест по иска с правно основание чл.225 ал.1 КТ.
Когато работникът е започнал работа при друг работодател по-добре платена работа по безсрочен трудов договор бъде прекратен в шестмесечния срок по чл.225 ал.1 КТ работодателят извършил незаконното уволнение не дължи обезщетение по чл.225 ал.1 КТ. В този смисъл решение по чл.290 № 323/28.6.11 г по гр.дело № 784/2010 г на Четвърто ГО.Въззивният съд е процедирал в съответствие с цитираната практика, доколкото от представените от ищцата фишове за работна заплата при новия работодател не става ясно дали се касае за сключено срочно или безсрочно трудово правоотношение, а пред Върховният касационен съд в производството по чл.288 ГПК е недопустимо представянето на непредставени доказателства.
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по жалбите на двете страни.С оглед изхода по тях страните не си дължат разноски.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 559/15.12.2016 г, постановено по гр.дело № 673/2016 г на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, Втори въззивен състав.
Делото да се изпрати на Софийски окръжен съд, ГО, втори въззивен състав за произнасяне по искането на касатора-ищец за допълване на диспозитива на въззивното решение чрез произнасяне относно дължимостта на законна лихва върху присъденото обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.