ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 88
София, 26.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч.гр.дело № 4995 по описа за 2015 година
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. В. К. в качеството й на ЧСИ с рег.№ 809 и адрес на кантората [населено място] срещу определение № 314 от 29.7.2015 г постановено по гр.дело № 645/15 г на Окръжен съд-Велико Търново, с което са потвърдени два броя определения от 17.6.2015 г, постановени по преписки №№ 2261 и 2263 от 17.6.2015 г за отказ на съдията по вписванията при Районен съд-Велико Търново за издаване на удостоверения за вещни тежести по заявления вх.№№ 2261 и 2263 от 17.6.2015 г, подадени от ЧСИ К. по изпълнително дело № 20148090400964.
В касационната жалба се подържа, че въззивното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287 ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел следното : С две определения от 17.6.2015 г, постановени по преписки №№ 2261 и 2263/17.6.2015 г съдията по вписванията при Районен съд-Велико Търново е отказал да издаде удостоверения за вещни тежести по по заявления вх.№ 2261 и 2263, подадени от ЧСИ К. по изпълнително дело № 20148090400964, поради невнасяне на държавна такса.Прието е, че съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 25.4.2013 г на ВКС по тълкувателно дело № 7/12 г на ОСГТК лицата, освободени от заплащане на такса и разноски в исковото производство не са освободени от такси в производството по вписване и такова освобождаване не може да бъде разпоредено нито от съда, нито от съдията по вписванията.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът е поставил следния въпрос, за който подържа че се разрешава противоречиво от съдилищата-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК : относно приложимостта на нормата на чл.83 ал.2 от ГПК в производството по вписване.
Посоченото касационно основание не е налице.
Противоречивата практика е преодоляна с приемане на ТР № 7 от 25.4.2013 г на ОСГТК по т.дело № 7/12 г-т.10, съгласно която лицата, освободени от задължение за заплащане на такса и разноски в исковото производство, не са освободени от такси в производството по вписване и такова освобождаване не може да бъде реализирано нито от съда, нито от съдията по вписванията.Съдът е орган, който ръководи исковия процес.Той е компетентен да освобождава от такси, които по силата на чл.4 б.“А“ от ЗДТ, чл.73 от ГПК и издадената въз основа на кодекса Тарифа, се дължат за съдебни производства.Съдът не може да освобождава от такси, дължими за други производства, в които не е ръководно-решаващ орган, нито да освобождава от такси, чието постъпване не е предвидено в бюджета на съдебната власт.Освобождаването от такси в производството по вписване не може да бъде постановено и от съдията по вписванията.Той не е правораздавателен орган, макар, че е в системата на съдебната власт.С оглед дадените му от ЗСВ правомощия няма основание да му се признае компетентност да се произнася по искане за освобождаване от такси, още повече, че последните постъпват не в бюджета на съда, а в този на Агенцията по вписванията, чийто орган съдията по вписванията не е.Правилото на чл.83 ал.2 от ГПК е неприложимо в производството по вписване, а молителите в това производство не могат да бъдат освобождавани от държавни такси нито от съда, нито от съдията по вписванията, включително в хипотезата на чл.83 ал.1 от ГПК касаещи ищците по искове, произтичащи от трудови правоотношения, издръжка и пр.
От горното следва, че по така поставения въпрос е налице задължителна съдебна практика, която изцяло е съобразена от съда в мотивите на обжалваното определение.Поради това същото не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 314 от 29.7.2015 г, постановено по гр.дело № 645/15 г на Окръжен съд-Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.