О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1169
София 20.10.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2865 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от А. К. срещу решение № 13 от 23.01.14г., постановено по в.гр.дело № 198/13г.на Кърджалийския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 45 от 4.04.13г.по гр.дело № 1183/12г.на Кърджалийския районен съд.С него е признато за установено по отношение на [фирма]- [населено място],че дължи на С. А. Ю. от [населено място] сумата 10 000 лв ,представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 22.12.2009г.,обективиран в нот.акт за договорна ипотека № г.,за която сума е издадена заповед № 839/7.03.12г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ,издадена по ч.гр.дело № 335/12г.на РС-Кърджали.
Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по касационната жалба С. А. Ю. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че между страните е бил сключен договор за заем,по силата на който ищцата е предоставила на ответното дружество сумата 10 000 лв.Направен е извод,че сумата е получена реално,тъй като в нотариалния акт за договорна ипотека,с която е обезпечено вземането,е посочено,че С. Ю. „отпуска” заем на [фирма] ,със задължение за заемателя за връщане на сумата.Изложени са съображения за неоснователност на възражението на ответната страна,че договорът е подписан от чуждо име без представителна власт,тъй като същият е сключен въз основа на пълномощно,с което А. К. като управител на дружеството е упълномощил С. К. да ипотекира собствените на дружеството имоти и го представлява пред компетентните органи,а дори да е налице действие от пълномощник без представителна власт,следва да намери приложение разпоредбата на чл.301 ТЗ.Съдът е счел за неоснователни и доводите,че едноличният собственик А. К. не владее писмено и говоримо български език,тъй като са представени нотариални актове, подписани от него, без да му се назначава преводач,като същият е изписвал името си на български език.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставеният в изложението въпрос:дали участието на чужд гражданин в други производства,включително и нотариални,в които в нарушение на закона не му е назначен преводач,означава,че владее български език писмено и говоримо и не следва ли съдебните книжа да му бъде връчени в превод на езика,който владее е без значение за изхода на делото.Процесната сделка е била сключена чрез пълномощник – С. К.,а в процеса дружеството е било представлявано от адвокат.По въпроси,които не са обусловили въззивното решение,касационно обжалване не следва да се допуска.
Въпроса за характера на договора за заем като реален не е разрешен в противоречие със задължителната практика,в т.ч.и с решение № 174 от 23.07.10г.по гр.дело № 5002/08г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,в която се приема,че договорът за заем се счита за сключен от момента,в който заемодателят даде,а заемателят получи заетата сума или друга заместима вещ,а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката,независимо от формата на волеизявленията.В настоящия казус съдът е изхождал от конкретиката на случая,като е изтълкувал израза”отпуска”в нот.акт за учредяване на договорна ипотека в съответствие с останалите доказателства по делото за да приеме,че се има предвид предаване на процесната сума.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане до касация.Необосноваността на решението е грешка при формиране вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни или научни правила и е основание за касационно обжалване на въззивното решение като неправилно,но само ако преди такова обжалване бъде допуснато.
Останалите оплаквания за липса на мотиви,за нарушения на материалния закон и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила са относими към правилността на решението,а не към допустимостта на касационното обжалване.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.За характера на договора за заем и за доказателствената тежест за установяване съществуването му има задължителна практика на ВКС,поради което няма непълнота или неяснота в закона за да се нуждае от тълкуване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 13 от 23.01.14г., постановено по в.гр.дело № 198/13г.на Кърджалийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.