О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1288
София 17.11.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4996 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. Д. В. чрез адв.П. Т. срещу решение № 798 от 24.04.15г., постановено по в.гр.дело № 949/15г.на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 511 от 2.02.15г.по гр.дело № 13400/14г.на Варненския районен съд,20-ти състав. С него са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от същата страна против С. на Република България.Като основания за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираните в чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед №ЛС-03-06-13/31.07.14г.на Председателя на С.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца от длъжността „главен одитор”,на основание чл.325 т.9 КТ,е законосъобразна.Изложени са съображения,че са налице предпоставките на приложеното основание за уволнение – невъзможност на ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест,довела до трайна неработоспособност,призната с ЕР на ТЕЛК № 0178 от 22.01.14г.,с което му е определен процент на трайна неработоспособност – 82% и са посочени като противопоказни условия на труд тежък физически труд,значително нервно психическо напрежение и координирани действия,както и спазване от страна на работодателя на задължението по чл.315 ал.1 КТ да предложи на служителя друга подходяща работа.Прието е за установено,че за нуждите на ищеца е била трансформирана щатна бройка”стажант одитор”в длъжност”специалист – технически сътрудник”,която да е подходяща за него с оглед здравословното му състояние,която последният е отказал да заеме.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Въпросът :Чия е доказателствената тежест за установяване на елементите от състава на нормата на чл.325 ал.1 т.9 КТ не е разрешен в противоречие,а в съответствие с практиката на ВКС,която безпротиворечиво приема,че при оспорване на уволнението по съдебен ред в тежест на работодателя е да докаже основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.В случая възивният съд е приел,че работодателят е доказал законосъобразността на процесното уволнение. Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допустимост на касационното обжалване.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,на само след допусната касация.
На въпроса :Следва ли съдът да установява в исковия процес дали предложената от работодателя работа от списъка по чл.315 КТ е подходяща за здравословното състояние на работника или служителя и с какви доказателствени средства работодателят следва да установи това и необходимо ли е компетентните здравни органи да са го удостоверили,е даден отговор в решение № 448 от 5.03.13г.по гр.дело № 1318/11г.на ІV г.о.на ВКС.Прието е,че при констатация на компетентните органи, че изпълняваната от служителя или работника с намалена трудоспособност, му е противопоказна, работодателят трябва да му предложи длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност. Когато работникът или служителят избере някоя от тях, компетентният здравен орган следва да удостовери дали избраната работа е подходяща за здравословното му състояние. Ако няма свободна подходяща длъжност, работодателят е длъжен да прекрати трудовото правоотношение на осн. чл. 325, т. 9 КТ.В разглеждания случай въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото,че ищецът е отказал да заеме предложената му длъжност,поради което работодателят не е имал задължение да удостовери от компетентните здравни органи,че предложената работа е подходяща.
Не са налице и основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящата хипотеза не е такава.По поставените въпроси има задължителна практика на ВКС,поради което няма непълнота или неяснота в закона за да се нуждае от тълкуване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 798 от 24.04.15г., постановено по в.гр.дело № 949/15г.на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.