О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
гр.София,
28.06. 2016 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 4944 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 396, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 489/29.05.2015 г. по гр.д. № 711/2014 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено определение № 369 от 25.06.2014 г. по гр.д. № 747/2013 г. на Районен съд Каварна и вместо него е допуснато обезпечение на иска, предявен от [фирма] с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС срещу етажните собственици в „Ж. Т.С.” в [населено място], К. за отмяна на решенията на Общото събрание на етажната собственост, взети на 04.10.2013 г., чрез спиране изпълнението на тези решения.
Частният жалбоподател Р. Б., гражданин на О. К. В., действащ чрез адв. В. К. Д. обжалва определението с оплаквания за недопустимост и неправилност на същото. Счита за неправилно становището на касационния съд, обективирано в определение № 265/16.04.2015 г. по ч.гр.д. № 1399/2015 г., ВКС, IV г.о., според което определенията, с които съдът се произнася по искане за спиране изпълнението на решения на ОС на ЕС по чл. 40, ал. 3 ЗУЕС подлежат на обжалване, тъй като същите са преграждащи по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Като е възприел това становище на касационната инстанция въззивният съд е разгледал по същество частната жалба срещу определението, с което е отказано обезпечението и по този начин според жалбоподателя е постановил недопустим акт.
Ответната страна – [фирма] в отговора на частната жалба поддържа разбирането, че спирането на изпълнението на решението на ЕС е вид обезпечителна мярка, поради което подлежи на обжалване по общите правила на ГПК. Счита, че обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
С определение от 03.10.2014 г. съдът е спрял производството по делото до приемане на ТД № 5/2014 на ОСГК на ВКС.
Съдът констатира, че по ТД № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието тълкувателно решение, поради което производството по настоящето дело следва да се възобнови.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
Предмет на производството пред първа инстанция е искова молба по чл. 40 ЗУЕС, предявена от [фирма] за оспорване решения на Общото събрание на Е. собственост в жилищна сграда. В исковата молба е предявено искане за спиране изпълнението на оспорените решения по реда на чл. 40, ал. 3 ЗУЕС, което първоинстанционния съд е оставил без уважение с определение от 25.06.2015 г. По частна жалба срещу това определение Добричкия окръжен съд се е произнесъл като е оставил жалбата без разглеждане по съображения, че определенията на съдилищата, с които се отказва обезпечение чрез спиране изпълнението на Общото събрание на етажната собственост не подлежат на съдебен контрол, тъй като същите не са определения по обезпечение на иска по смисъла на чл. 396 ГПК. По частна касационна жалба срещу въззивното определение Върховният касационен съд, състав на IV г.о. се е произнесъл с определение № 265 от 16.04.2015 г. по ч.гр.д. № 1399/2015 г., с което е отменил въззивното определение и е върнал делото за ново произнасяне по жалбата срещу отказа на първоинстанционния съд да допусне исканото обезпечение.
В изпълнение на указанията на Върховния касационен съд, Добричкият окръжен съд при повторното разглеждане на частната жалба е приел същата за разглеждане по същество по реда на чл. 396 ГПК, отменил е първоинстанционното определение, с което е отказано допускане на обезпечението и е допуснал същото чрез спиране на изпълнението на решенията на Общото събрание на етажната собственост. Недоволен от този резултат е Р. Б., в качеството му на управител на етажната собственост, който обжалва въззивното определение с настоящата частна жалба.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят поддържа общо и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК като обосновава противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС и с практиката на съдилищата относно правната възможност да бъде обжалвано определението за спиране и/или отказ за спиране на изпълнението на решение на Общото събрание на етажната собственост. В подкрепа на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК частният жалбоподател посочва и прилага разнопосочна практика по приложението на чл. 40, ал. 3 ЗУЕС и чл. 389 и сл. ГПК –определение № 725 от 28.12.2012 г. по ч.гр.д. № 663/2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 602/20.12.2012 г. по ч.гр.д. № 595/2012 г. на ВКС, ГК на II г.о. и др.
Според настоящия състав в случая е налице определение на въззивния съд, с което е допуснато обезпечение на предявен иск, поради което същото подлежи на обжалване по смисъла на чл. 396, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция е налице, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 40, ал. 3 ЗУЕС относно правната възможност да бъде обжалвано определението за спиране и/или отказ за спиране на изпълнението на решение на Общото събрание на етажната собственост. Този въпрос има обуславящо значение за волята на въззивния съд, доколкото становището на съда за обжалваемостта на първоинстанционния акт, с който се отказва допускането на обезпечение, е предопределило разглеждането на жалбата срещу този акт по същество.
С т. 3 на Тълкувателно решение № 5 от 2014 г. на ОСГК е възприето задължително тълкуване на поставения въпрос в смисъл, че молбата за спиране изпълнението на решение на общото събрание на етажна собственост /чл. 40, ал. 3 ЗУЕС/ подлежи на разглеждане по реда на обезпечителното производство. Определението, с което съдът се произнася по такава молба, подлежи на обжалване по реда за обжалване на обезпеченията. Посоченото обвързващо тълкуване по поставения въпрос, прието от Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд съвпада с възприетото от въззивния съд в обжалваното определение разбиране. С оглед съвпадението на възприетите разрешения не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поддържаните от частния жалбоподател допълнителни основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Ето защо касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато.
При тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д. № 4944/2015 г. на ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 489/29.05.2015 г. по гр.д. № 711/2014 г. на Добричкия окръжен съд по жалба на Р. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: