О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
гр.София,
28.06.2016 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 2545 описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 3694 от 16.12.2015 г., постановено по гр.д. № 5144/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 30.10.2015 г., постановено по гр.д. № 11254/2015 г. по описа на Градски съд – София, II б състав, с което е оставена без уважение молбата на И. И. Г. за продължаване на срок за обжалване на друго определение, постановено по същото дело.
Частният жалбоподател И. И. Г. от [населено място], излага оплаквания за незаконосъобразност на постановеното въззивно определение. Сочи, че първоинстанционният и въззивният съд са игнорирали влошеното му здравословното състояние, което обстоятелство му е попречило да организира своевременно защитата си, включително да се свърже с назначения му служебен защитник. Твърди се, че определените от съда нови срокове не са били съобразени с медицинските предписания. Излагат се подробни съображения за неправилността на въззивното и първоинстанцио съдебно определение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
Производството пред първоинстанционния съд е започнало по искова молба на И. И. Г. срещу [фирма], която е оставена без движение за отстраняване на констатирани в нея нередовности с разпореждане от 01.09.2014 г. С определение от 19.06.2015 г. районният съд е прекратил производството и е върнал исковата молба поради неизпълнение на дадените указания. С определение от 23.09.2015 г. по ч.гр.д. № 11254/2015 г. на СГС, II-б състав, определението на Софийския районен съд е потвърдено по частна жалба на И. Г.. С молба от 23.10.2015 г., т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалването на посоченото определение, ищецът е поискал от съда продължаване на срока за обжалване, като е представил амбулаторен лист от 16.09.2015 г. Тази молба районният съдът е оставил без уважение по съображения, че ищецът не е изложил уважителни причини за искането да бъде продължен срокът, както и поради забраната, съдържаща се чл. 63, ал. 3 ГПК, да бъдат продължавани сроковете за обжалване. Това процедиране на първата инстанция въззивният съд е приел за законосъобразно. Изложил е мотиви, че анализът на чл. 63, ал. 1 и ал. 3 ГПК провежда познатото в съдебната теория и практика разделяне на сроковете на решителни и нерешителни, а срокът за касационно обжалване на определение, с което е потвърдено друго определение, е от категорията на решителните, поради което той е изрично изключен от приложното поле на чл. 63, ал. 1 ГПК. С оглед на тези разсъждения въззвиният съд е формирал и крайния си извод за неоснователност на въззивната частна жалба и е потвърдил първоинстанционното определение.
В прилежно към частната жалба писмено становище се излагат допълнителни доводи за неправилността на въззивното определение като се обосновава допускането на касационно обжалване по въпроса относно предпоставките за продължаване на срокове в гражданския процес.
Настоящият състав намира, че по посочения въпрос касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като същият е предмет на последователно и безпротиворечиво разрешаване в практиката на съдилищата, а разпоредбата на чл. 63 ГПК е ясна и недвусмислена. От тълкуването й следва, че по принцип законоустановените и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна. Изключение от този принцип е предвидено в чл. 63, ал. 3 ГПК, според който сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение не могат да бъдат продължавани. Това законодателно разрешение съответства на преклузивния характер на сроковете за обжалване и на концентрационното начало, имащо за цел осигуряването на бързина на съдопроизводството и насочено към дисциплинирането на страните. С изтичането на срока за обжалване съответният съдебен акт влиза в сила, което разкрива стабилизиращия ефект на изтичането на срока и следващата от това непререшаемост на съответния процесуалноправен или материалноправен спор, който е бил разрешен с този акт. Законодателната воля е тези срокове да бъдат с точно установена продължителност, а трудностите, които могат да възникнат при тяхното спазване от страните, могат да бъдат преодолени чрез предвидените в процеса механизми за процесуално представителство от лица с правни знания – адвокати или юрисконсулти. Това становище за смисъла на разпоредбата на чл. 63 ГПК е възприето и от въззивния съд при постановяване на определението му. Не са налице промени в законодателството или обществените условия, които по смисъла на т. 4 от ТР № 1/2009 Г. на ОСГТК на ВКС да изискват преразглеждането на изложеното по поставения от касатора въпрос разрешение. Ето защо, не са налице допълнителните критерии на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за проверка на обжалвания съдебен акт по същество, поради което и касационно обжалване не следва да бъде допуснато от настоящия състав.
При тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3694 от 16.12.2015 г., постановено по гр.д. № 5144/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 30.10.2015 г., постановено по гр.д. № 11254/2015 г. по описа на Градски съд – София, II б състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: