О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр. София, 03.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 761 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на В. Й. П. от [населено място], чрез особения му представител адв. П. З., против определение № 296 от 22 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 720 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2012 г., с което молбата на В. П. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 и 5 ГПК на влязлото в сила решение № 233 от 3 август 2005 г., поправено с решение № 392 от 8 декември 2005 г. по гр. дело № 645/2003 г. на Великотърновски окръжен съд, оставено в сила с решение № 326 от 20 юли 2007 г. по гр. дело 255/2006 г. на Върховен касационен съд, е оставена без разглеждане като просрочена.
В жалбата се сочи, че съдът неправилно е приел датата 20 юли 2007 г. за дата, на която е влязло в сила решението на ВКС, тъй като има последващо произнасяне на петчленен състав на ВКС, за което жалбоподателят узнал от последващо определение по гр.д. № 3543 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2008 г., оставено в сила с определение по ч.гр.д. № 309 по описа на трето гражданско отделение на ВКЗ за 2009 г.; последното посочено определение не е връчвано на жалбоподателя, а съгласно разпоредбата на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, давност не тече докато трае съдебният процес относно вземането; жалбоподателят узнал за решението на 17 май 2011 г., когато е получил незаверен препис от решението, след което е подал молба за предоставяне на правна помощ; на особения представител е изпратено съобщение на 28 май 2012 г. и на 8 юни 2012 г. е подадена молбата за отмяна; в периода след 2008 г. са настъпвали множество обстоятелства, водещи до прекъсване и спиране на течението на преклузивния срок – подаването на молба за правна помощ и водене във връзка с нея на съдебни производства пред две инстанции; молбата за отмяна не е просрочена, тъй като е подадена в тримесечния срок от узнаването.
Ответникът Н. к. „Ж. и.” [населено място] в отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК изтъква доводи за недопустимостта и неоснователността на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение касационният съд приема, че решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила най-късно с постановяване на решението на Върховен касационен съд на 20 юли 2007 г.; молбата за отмяна е подадена на 8 юни 2012 г., пет години след влизане на решението в сила; не е спазен тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК – молителят е участвал активно във въззивното производство, бил е редовно призоваван и се е явявал лично във всички проведени съдебни заседания, явил се е лично и в производството за допълване на първоначалното решение, от което следва, че то му е било известно най-късно към 24 октомври 2005 г., когато е разгледана молбата по чл. 192 ГПК (отм.).
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане и наведените от страните доводи, намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Безспорно, атакуваното решение е станало известно на частния жалбоподател най-късно на посочената в обжалваното определение на ВКС дата, но е налице обжалване на съдебния акт по реда на инстанционния контрол. След тази дата е постановено решение № 326 от 20 юли 2007 г. по гр.д. № 255 по описа на четвърто „б” гражданско отделение на ВКС за 2006 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на П. против решение № 233 по гр.д. № 645 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново в частта му, с която П. е осъден да заплати на „Ж. с.” С. сумата от 884,30 лева неизплатена наемна цена и производството по делото е прекратено, а в останалата му обжалвана част решението на въззивния съд е оставено в сила. Това решение на касационния съд е обжалвано пред петчленен състав на гражданската колегия, който с определение без номер от 18 февруари 2008 г. по гр.д. № 818 по описа на петчленния състав за 2007 г. е оставил без уважение частната жалба на П. против решението на ВКС в частта му за оставяне на касационната му жалба без разглеждане, и без разглеждане в частта й срещу оставянето в сила на решението на въззивния съд.
Това последно определение, турило окончателен край на спора, е станало известно на частния жалбоподател, за което може да се съди от подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение № 233 от 3 август 2005 г. по гр.д.№ 645/2003 г. на окръжния съд в гр. Велико Търново, по която в определение № 445 от 9 декември 2008 г. по гр.д. № 3543 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2008 г. касационният съд изрично сочи атакуваното решение като потвърдено от Върховния касационен съд с решение № 326 от 20 юли 2007г. по гр.д. № 255/2006 г. Производството за отмяна на влязлото в сила решение на окръжния съд не променя извода за това на коя дата атакуваното от молителя решение е влязло в сила, тъй като производството по отмяна е извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Същевременно, най-късно на 10 септември 2008 г., когато е подадена молбата за отмяна на решението на ВКС № 326 от 20 юли 2007 г. по гр.д. № 255 по описа на четвърто „б” гражданско отделение за 2006 г., частният жалбоподател е узнал за влизането в сила на решението по спора, поради което подадената от него молба за отмяна на първоинстанционното решение на 8 юни 2012 г., действително е подадена след тримесечния срок по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.
Поради съвпадение на крайния извод с извода на предходния тричленен състав на касационния съд настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 296 от 22 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 720 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2012 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: