4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 894
София, 14.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 2937/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К…., чрез процесуалния й представител старши инспектор при ТД на К.-гр.Велико Т., ТБ–П.-М. И.-Л. срещу решение № 36 от 12.2.2014 г по гр.дело № 494/13 г на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 547 от 28.10.2013 г по гр.дело № 978/11 г на Плевенски окръжен съд.
Касаторът сочи, че е налице основание по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата Т. И. Н. и К. Т. Н. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен като неоснователен иска по чл.124 ал.5 от ГПК, предявен от К…. със седалище в [населено място] срещу Т. И. Н. и К. Т. Н.-лично и като наследници на М. К. Н., починала на 28.4.2009 г за признаване за установено, наличието на престъпно обстоятелство, а именно престъпление по чл.252 ал.1 от НК, извършено от тяхната наследодателка, което обстоятелство има значение за граждански спор.С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения по чл.28 ал.5 вр.чл.3 ал.2 т.1 от ЗОПДИППД /отм/ вр.пар.5 от ПЗР на ЗОПДНПИ иск за отнемане на незаконно придобито от Т. И. Н. и К. Т. Н. лично и като наследници на М. К. Н. имущество, включващо недвижими имоти, суми от продажба на недвижими имоти и налични суми по банкови сметки на обща стойност 982 631 лв.лв.
Въззивният съд е приел за установено, че искът по чл.124 ал.5 от ГПК е допустим съгласно чл.28 ал.5 вр.чл.3 ал.2 т.1 от ЗОПДИППД /отм/, тъй като по отношение на проверяваното лице М. Н. наказателното производство не е започнало предвид факта, че същото е починало на 28.4.2009 г. Приел е, че искът за установяване на престъпно обстоятелство-извършено от М. Н. престъпление по чл.252 ал.1 от НК е неоснователен, тъй като не е установено тя да е извършила престъпление : липсват данни да е осъществявала банкова дейност без разрешение и да е получавала възнаградителна лихва за това.По делото е установено, че заемните средства са предоставяни не от М. Н., а от нейния пълномощник-синът й И. Н..Поради това въззивният съд е обосновал извода за липсва на данни за извършено от Н. от обективна и субективна страна престъпление по чл.252 ал.1 от НК.Приел е, че след като искът по чл.124 ал.5 от ГПК е неоснователен и липсва извършено престъпно деяние, липсва и първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл.28 от ЗОПДИППД /отм/ за отнемане на имущество, придобито от незаконно дейност.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, за да обоснове наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът сочи, липсва практика по въпроса „може ли предмет на отнемане да бъде имущество, придобито от единия съпруг след смъртта на другия, за което имущество придобилия го не разполага със законни доходи”.
Решаващите изводи на обжалваното решение са за неоснователност на иска по чл.124 ал.5 от ГПК, поради липса на данни за извършено престъпление.По отношение на тази част от решението липсва поставен от касатора материално или процесуалноправен въпрос.Поставеният в изложението по чл.284 алр.3 от ГПК въпрос е относим към втория обективно съединен иск-този за отнемане на незаконно придобито имущество, изхода по който е обусловен от изхода на иска по чл.124 ал.5 от ГПК.Следователно така поставения от касатора въпрос не е относим към решаващите мотиви на обжалваното решение.
На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.Касационно обжалване обаче не може да бъде допуснато на посоченото основание, тъй като посоченият от касатора въпрос е обусловил изводите на въззивния съд и не е от значение за крайния изход на спорапри липсата на данни за извършено от праводателката на ответниците престъпление.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 12.2.2014 г по гр.дело № 494/13 г на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 547 от 28.10.2013 г по гр.дело № 978/11 г на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.