О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1306
С., 14.10.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 345 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадената касационна жалба от А. прокуратура-С. срещу решение № 646 от 2.07.10г.по в.гр.дело № 3185/09г.на Софийски апелативен съд,ГК в осъдителната му част.Жалбоподателят счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото,който е разрешаван противоречиво от съдилищата.Представя съдебни решения по приложението на чл.52 ЗЗД във връзка с чл.2 ЗОДОВ.
Постъпила е и частна жалба от същата страна против въззивното решение в частта,с която П. на РБългария е осъдена да заплати по сметка на САС държавна такса от 5 лв на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ.Излагат се съображения за неправилност на решението в тази му част с характер на определение поради нарушение на процесуалния закон – чл.84 т.1 ГПК и се иска отмяната му.
Ответникът по касационната жалба Р. Г. Т. моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд,като е частично е отменил първоинстанционното решение, е осъдил на основание чл.2 т.2 ЗОДОВ П. на РБългария да заплати на Р. Т. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,по което е постановена оправдателна присъда,в размер на 8 000 лв.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид ,че наказателното производство е продължило четири години по обвинение за тежко умишлено престъпление -грабеж,в резултат на преживяното по повод на обвинението ищецът е получил невротично разстройство,довело до трайна промяна в характера и поведението му,накърнени били сериозно отношенията с обкръжаващите го хора,нарушил се учебния му цикъл,уронено било достойнството му и доброто име в обществото.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Въпросът относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд по реда на отменения ГПК.Приложените съдебни решения са по приложението на чл.2 ЗОДОВ,но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на задължителна практика.
По частната жалба на А. прокуратура –С.:
Съгласно чл.248 ал.1 ГПК в срока за обжалване,а ако решението е необжалваемо- в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските.Определението за разноските може да се обжалва по реда,по който подлежи на обжалване решението – чл.248 ал.3 пр.2.В случая жалбоподателят не е изчерпал процесуалния ред по чл.248 ГПК,поради което частната жалба е недопустима пред касационната инстанция и следва да бъде оставена без разглеждане.Същата следва да се приеме за молба за изменение на решението в частта за разноските по чл.248 ГПК ,по която компетентен да се произнесе е Софийският апелативен съд.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 646 от 2.07.10г.,постановено по в. гр.дело № 3185/09г.на Софийския апелативен съд в осъдителната му част.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на А. прокуратура-С. срещу въззивното решение в частта,с която П. на РБългария е осъдена да заплати 5 лв държавна такса по сметка на САС.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по молбата на А. прокуратура –С. за изменение на разноските по чл.248 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.