О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1448
София 17.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 522 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по повод подадената касационна жалба от Апелативна прокуратура-София срещу решение № 530 от 9.06.10г.по в.гр.дело № 279/10г.на Софийски апелативен съд,ГО,1-ви състав,с което е потвърдено решение от 5.03.10г.по гр.дело № 676/07г.на Софийски градски съд в осъдителната му част.Жалбоподателят счита,че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за изхода на делото,относно които са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Л. С. С. не заявява становище
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК ,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд,като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил на основание чл.2 т.2 ЗОДОВ П. на РБългария да заплати на Л. С. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление,прекратено на основание чл.369 ал.4 НПК/отм./,в размер на 10 000 лв.При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид ,че наказателното производство е продължило повече от дванадесет години,спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение задържане под стража в продължение на четири месеца,в резултат на преживяното по повод на обвинението същият е търпял тежки душевни мъки и страдания,влошило се е здравословното му състояние.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса отговаря ли съответният държавен орган, когато наказателното производство е било прекратено на основание чл.369 ал.4 НПК с оглед на строго формулираните хипотези на отговорност,които изискват наличието на оправдателна присъда или прекратено наказателно производство на изрично посочени от закона основания. Настоящият състав счита,че настоящата хипотеза – прекратяване на наказателното производство по чл.369 ал.4 ГПК от съда поради неотстранени съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, се обхваща от тълкуването на чл.2 ал.2 ЗОДОВ ,дадено в т.7 от ТР № 3/2004г.След като обвинението не е повдигнато и предявено по предвидения от закона ред изводът е ,че не са събрани по надлежния ред доказателства,установяващи наличието на престъпление,извършено от ищеца.Обжалваното решение е в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС,поради което не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика ,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на първото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.При наличието на задължителна практика по поставения въпрос и липса на конкретни аргументи кое налага тя да бъде променена настоящият състав намира,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вторият поставен в изложението въпрос относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но също е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС,в т.ч.ТР № 3/04.на ОСГК на ВКС,тъй като при подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът е спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд по реда на отменения ГПК.Приложените съдебни решения са по приложението на чл.2 ЗОДОВ,но са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии.Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите.Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай.В този смисъл са решение № 407 от 26.05.10г.,по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,решение № 708 от 14.01.11г.по гр.дело № 1389/09г.на ВКС,ІV г.о.,решение № 832 от 10.12.10г.по гр.дело № 593/10г.на ІV г.о.,решение № 302 от 4.10.11г.по гр.дело № 78/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК,в които е даден отговор на въпроса относно съдържанието на понятието”справедливост”като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди ,който включва винаги конкретни факти,относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател и в този смисъл той не е абстрактно понятие.Съгласно ТР № 1/10г.на ОСГТК на ВКС съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуване на закона,дадени в решенията,постановени по реда на чл.290 ГПК,поради което не се налага да се даде ново тълкуване на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при наличие на задължителна практика.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение от 9.06.10г.,постановено по в. гр.дело № 279/10г.на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.