РЕШЕНИЕ
№ 196
София, 21.08.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 6068/2014 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 194 от 9.2.2015 г, постановено по гр.дело № 6068/14 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение по жалба на И. Х. В. от [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1002/1.7.2014 г по в.гр.дело № 833/14 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение.С това решение е потвърдено решение № 4543/22.10.13 г по гр.дело № 4157/13 г по описа на РС-Варна.С първоинстанционното решение е признато за установено съществуването на вземане в полза на Й. Д. Й. към И. Х. В. в размер на 9 614, 13 лв, представляваща ? ид.част от внесените от Й. суми в периода 11.5.2009 г-20.6.2012 г за погасяване на общото им задължение по договор № 508/20.6.2007 г за предоставен кредит, ведно със законната лихва, считано от 6.7.12 г до окончателното плащане на задължението и сумата 882, 30 лв, представляваща деловодни разноски, сторени в производството по издаване на заповед № 5713/24.7.12 г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издаден по реда на чл.410 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т. 2 от ГПК поради противоречие на мотивите на въззивното решение с влезлите в сила съдебни решения : от 25.10.2012 г по гр.дело № 436/12 г на Кюстендилски окръжен съд и решение от 29.3.13 г по гр.дело № 4817/12 г на Старозагорски районен съд, първи граждански състав по материално правния въпрос „възниква ли регресно право по чл.127 ал.2 от ЗЗД за солидарен длъжник, издължил само някои погасителни вноски, за определен период от време, чийто общ размер не надхвърля припадащата му се част от солидарното задължение, възникнало в резултат на договор за заем”.С тези решения е прието, че преди да е изпълнил на кредитора нещо, което да надхвърля неговата част от солидарното задължение, солидарният длъжник не може да претендира от останалите солидарни да му заплатят тяхната част от солидарното задължение.Това е така защото правилото на чл.127 ал.2 от ЗЗД изрично изисква, че за да възникне обратно вземане на съдлъжниците, солидарният длъжник трябва да е изпълнил повече от своята част.Прието е, че при това положение не може да бъде уважен иск от солидарен длъжник срещу другия такъв без първия да е изпълнил като е платил на кредитора такава част от задължението, която да надхвърля припадащата му се част.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
Отговор на поставения материалноправен въпрос е даден с решение № 827 от 15.12.2010 г на ВКС по гр.дело № 1328/2010 г на ГК, Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл.290 от ГПК за уеднаквяване на съдебната практиката по този въпрос като е прието, че солидарния длъжник не може да претендира от съдлъжниците суми по чл.127 от ЗЗД без преди това да е платил на кредитора такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част. Това разрешение произтича от самото правилото на чл.127 ал.2 от ЗЗД, което изрично изисква, че за да възникне обратно вземане на съдлъжниците, солидарният длъжник да е изпълнил повече от своята част.Следователно не може да бъде уважен иск от солидарен длъжник срещу другия такъв без първия да е изпълнил като е платил на кредитора такава част от задължението, която да надхвърля припадащата му се част.Разрешението на съдилищата, дадено с влезлите в сила съдебни решения : от 25.10.2012 г по гр.дело № 436/12 г на Кюстендилски окръжен съд и решение от 29.3.13 г по гр.дело № 4817/12 г на Старозагорски районен съд, първи граждански състав е изцяло съобразено с цитираната задължителна практика на ВКС.
С оглед дадения от ВКС отговор на поставения материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, съдът намира, че подадената касационна жалба е основателна, а въззивното решение неправилно.
За да уважи иска по чл.127 ал.2 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че един от солидарните съдлъжници може да претендира от другия припадащата му се част от солидарния дълг и без да е платил на кредитора нещо повече от своята част.Този извод на съда е направен в нарушение на материалния закон.Поради това въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно.Тъй като не се налага извършване на други процесуални действия, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция.
Установено е по делото, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 31.5.1987 г е прекратен с влязло в сила на 26.5.2009 г решение.По време на брака с договор, сключен на 18.6.2007 г „П. популярна бизнес-кооперативна организация е предоставила на И. В. кредит в размер на 20 450 евро, за обезпечаване на който е учредена договорна ипотека. Ищецът е солидарен съдлъжник по договора, а сумата е получена на задоволяване нуждите на семейството. В периода 11.5.2009 г-20.6.12 г погасителните вноски са внасяни само от него и възлизат на 19 228, 26 лв, от които предмет на иска е половината или 9 614, 13 лв.
От представения по делото погасителен план е видно, че месечната погасителна вноска, включваща общо главница и лихва възлиза на 480, 02 пл, платима на 180 равни вноски със срок на погасяване на кредита-20.6.22 г.От представената справка, издадена от П. популярна бизнес кооперативна организация [населено място] се установява, че общата дължимата сума по договор за заем № 508/20.6.2007 г /лихва и главница/, без допускане на просрочие възлиза на 88 487, 36 лв.Това задължение е поето за задоволяване на нуждите не семейството и независимо от това кой от съпрузите го е поел формално, по силата на закона двамата отговарят солидарно.Следователно всеки един от тях дължи на кредитора сумата 88 487, 36 лв, но в отношенията между съпрузите всеки един може да претендира от другия разликата между неговия дял от 44 243, 68 лв и това, което е платил в повече на кредитора.Това право обаче възниква едва с факта на плащане на сума надхвърляща 44 243, 68 лв.Такъв факт по делото не е установен, поради което за ищеца не е възникнало вземане срещу ответницата на основание чл.127 ал.2 от ЗЗД.Искът може да бъде уважен, ако ищецът представи доказателства за такова плащане, което само по себе си ще представлява новонастъпил факт.
Предвид изложеното предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед крайния изход на спора ищецът дължи на ответницата направените от нея разноски за трите инстанции в размер общо на 1046, 56 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 1002/1.7.2014 г по в.гр.дело № 833/14 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Д. Й. срещу И. Х. В. установителен иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на 9 614, 13 лв, представляваща ? ид.част от внесените от Й. суми в периода 11.5.2009 г-20.6.2012 г за погасяване на общото им задължение по договор № 508/20.6.2007 г за предоставен кредит, ведно със законната лихва, считано от 6.7.12 г до окончателното плащане на задължението, както и сумата 882, 30 лв, представляваща деловодни разноски, сторени в производството по издаване на заповед № 5713/24.7.12 г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издаден по реда на чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. Д. Й. да заплати на И. Х. В. на основание чл.78 ал.3 от ГПК, сторените от нея разноски за трите инстанции в размер на 1046, 56 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2./