Р Е Ш Е Н И Е
№ 692
София,01.10.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
,при секретаря Ю.ГЕОРГИЕВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1286/ 2008г. по описа на ІV-то г.о. на ВКС.
Производството е по пар.2, ал.3 ГПК, вр. с чл.218и ГПК/отм/.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от И. Д. Б. срещу решение от 29.01.2008г. по гр.д. № 609/2009г. на Смолянски окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е пракратено производството по иск с правно основание 108 ЗС. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответницата М. В. Т. в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.
Ответниците Р. Х. М., В. Х. М., А. Д. Г., Д. Г. В. и Д. В. М. и не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото,намира следното:
Касационната жалба е основателна.
С решение от 17.09.2007г. по гр.д. №1289/2006г. Върховният касационен съд е отменил решение от 11.07.2006г. по гр.д. №297/2006г. на Смолянски ОС и е върнал делото с указания въззивният съд да прецени допустимостта на иска с оглед разпоредбата на чл.220 ГПК.
При новото разглеждане на делото Смолянски ОС е обезсилил решение от 20.04.2006г. по гр.д. №703/2005г. на Смолянски РС, приемайки че производството по делото е недопустимо, тъй като спорния въпрос е разрешен с влязло в сила съдебно решение.становено е било по делото, че И. Б. с искова молба от 05.12.1991г. е предявил иск с правно основание чл.108 ЗС, по който е образувано гр.д. №1041/1991г. на РС-Смолян срещу В. Я. М. , с искане да бъде осъден ответника да му предаде собствеността и владението на първи и трети етаж от жилищна сграда в гр. С., ул.”С” №58, ведно с ? от общите части и от правото на строеж, на които той е собственик. Този негов иск е отхвърлен с влязло в сила решение от 12.10.1992г. по гр.д. №419/1992г. на Смолянски ОС.
С предявения от него иск на 18.10.2005г. с правно основание чл.108 ЗС, по който е образувано настоящето дело, И. Б. е поискал да бъдат осъдени Р. и В. Х. да му предадат собствеността на първи етаж от жилищна сграда в гр. С., ул.”С” №58, на който той е собственик и който се владее от последните без основание. Съдът е установил, че В. Я. – ответник по първоначално предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, е продал с нотариален акт №184/2005г. на нотариус при Смолянски РС на 02.08.2005г. процесния първия етаж на ответниците по повторно заведения иск- Р. и В. Х. , заедно с ? идеална част от общите части и от правото на строеж. Прехвърлителят е починал на 23.08.2005г. и негови наследници са ответничките Д. , Д. и М. В. негови дъщери.
При тези данни съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл.220 ГПК/отм./ настоящето производство е недопустимо, тъй като не може да се пререшава спора решен спрямо праводателя на ответниците с влязло в сила съдебно решение. Съдът е приел, че в производството по предявения по-рано реивандикационен иск срещу праводателя на ответниците по настоящия спор, предюдициален въпрос е бил кой е носител на правото на собственост върху процесия имот. На жалбоподателят – ищец и в двете производства, е било отречено със сила на присъдено нещо правото на собственост и правото му установява този факт е преклудирано.
При тези данни настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.220, ал. 1 ГПК (отм.) е взел предвид субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението от от 12.10.1992г. по гр.д. №419/1992г. на Смолянски ОС. с което е прието за установено по отношение на жалбоподателя, че собственик на процесния имот е праводателя на ответниците в настоящето производство В. Я. При положение, че и ответниците са придобили имота от В. Я. след влизане в сила на решението по гр. д. 419/1992г. на Смолянски ОС, то има задължително действие относно съдебно признатото право на собственост върху имота на В. Я. , респективно, отречените права на жалбоподателя в настоящето производство. Констатациите в мотивите на решението по гр. д. № 419/1992 г. на Смолянски ОС относно правото на собственост между страните по настоящето дело се ползуват със сила на присъдено нещо и правото на собственост не може да се установява отново по настоящия иск, тъй като е налице отвод за присъдено нещо.
С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.01.2008г. по гр.д. № 609/2009г. на Смолянски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: