О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
гр.София, 18.11.2014 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: : ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове : СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N6591 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е определение от 16.05.2014г. по гр.д.№153/2014г. на АС Велико Търново, с което е разрешено да се извърши безкасово плащане на основание чл.23, ал.4 ЗОПДИППД/отм./
Жалбоподателят- К., чрез процесуалния си представител поддържа, че определението не незаконосъобразно и моли да бъде отменено като не бъде уважавано направеното искане.
Ответникът Т. С. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че определението е законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Частната жалба е неоснователна.
С определение от 16.05.2014г. по гр.д.№153/2014г. АС Велико Търново е разрешено да се извърши безкасово плащане на основание чл.23, ал.4 ЗОПДИППД/отм./ от две банки общо на сумата 1420 лева за адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че въззивният съд е постановил определението си в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК определения от 21.07.2014г. по ч.гр.д.№3042/2014г., ІV г.о. на ВКС и от 04.07.2012г. по ч.гр.д.№393/2012г., ІV г.о. на ВКС. В същата се приема, че съгласно чл. 23, ал.4 т.7 ЗОПДИППД (отм.), съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за: заплащане на разноски във връзка с производството по този закон. Настоящият състав споделя разбирането, че когато обезпечителни мерки са наложени върху цялото налично имущество на ответника по иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), разрешаването на плащане или други разпоредителни действия със запорирано или възбранено имущество гарантира на ответника възможност за участие в съдебното производство, както и че в разноските за производството по закона се включват всички съдебни разноски, в т.ч. държавни такси и адвокатски възнаграждения. Същевременно, необходимостта имуществото да служи като обезпечение при евентуалното уважаване на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) задължава съда да извърши преценка за размера на необходимите разноски, поради което адвокатското възнаграждение следва да се определя в размер, съобразен с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като преценката с кое имущество да се разреши разпоредителна сделка се извършва с оглед на конкретните обстоятелства. В конкретния случай въззивният съд е съобразил, че разрешението се дава при невъзможност на молителя на заплати съответния разход с друго имущество и при тази предварителна преценка на разноските за възнаграждение за адвокат е съобразил и приетото в т.3 от ТР№6/2012г. по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК, относно приложението на разпоредбата на чл.75,ал.5 ГПК. Ето защо обжалваното определение като постановено в съответствие с закона следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.05.2014г. по гр.д.№153/2014г. на АС Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: