3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 547
София, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 3843 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на М. Д. Д. срещу определение № 460 от 02.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 269/2019 г. на Окръжен съд Кюстендил в частта, с която се потвърждава определение № 427/22.03.2019 г. по гр.д.№ 882/2017 г. на Районен съд Кюстендил в частта, с която съдът е оставил без разглеждане искане на М. Д. Д. в молба с вх.№ 6702/20.03.2019 г. за освобождаването му от заплащане на държавни такси по делото и в частта, в която е прекратено производството по гр.д.№ 882/2017 г. по описа на Районен съд Кюстендил.
В жалбата се твърди, че определението е поставено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна. Направено е искане за отвод на всички съдии от ВКС поради това, че е предявил искове против този съд. Отделно се иска да бъде отправено преюдициално запитване до Европейския съд по въпроса кой съд равен на ВКС в държава членка на ЕС е компетентен да разгледа неговата частна жалба, както и че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Окръжния съд Кюстендил, тъй като разглеждането й ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да е формулиран конкретен въпрос.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което същата е редовна и процесуално допустима.
При преценка на изложените в жалбата обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията по чл. 22, ал. 1 ГПК за отстраняване на някой от членовете му при разглеждане на делото, с оглед на което искането на жалбоподателя делото да не се разглежда от състав на ВКС е неоснователно. Искането за отправяне на преюдициално запитване, в тази връзка, също не следва да бъде уважено, доколкото в частната жалба и допълнителната молба–уточнение към нея са направени декларативни изявления, без да е посочено коя разпоредба от правото на Европейския съюз или акт на негов орган е от значение за правилното решаване на делото и налага запитване, за да бъде изяснено точното им значение.
В съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че целта на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на лица, чието материално положение не позволява заплащане на разходите на съдебното производство. Материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго обстоятелство, което е от значение за преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса и разноски по делото. В случая, въззивният съд приема, че в производството по делото, образувано по искове на жалбоподателя /ищец по делото/, вече има постановен отказ за освобождаване на молителя от заплащане на такси и разноски по делото, поради което страната може да подаде друга молба със същото искане до същия или по-горния съд само при промяна на обстоятелствата. Съдът е установил, че молбата на ищеца по чл.83, ал.2 ГПК не съдържа твърдения за нови обстоятелства, поради което е възприел крайния извод на първоинстанционния съд за недопустимост на молбата, а след като ищецът не е изпълнил в срок дадените му указания за внасяне на държавна такса по предявените искове е налице основание за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото.
Според чл.274, ал.3 ГПК, допускането на касационно обжалване се предпоставя от въведените от жалбоподателя предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, които в случая не са налице. Съгласно разясненията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалвания акт, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Върховният касационен съд няма задължение да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В случая, частният жалбоподател не е формулирал конкретен правен въпрос с обуславящо значение за изхода на делото и относим към мотивите на съда в обжалвания акт. Липсата на правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, е достатъчно за недопускане на обжалваното определение до касация, независимо дали е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отстраняване на членовете на съдебния състав на ВКС и за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 460 от 02.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 269/2019 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.