1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
гр.София, 08.11.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА.
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2880 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 29.03.2019г. по гр.д.№55/2019г. на ОС Бургас, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателят – М. А. С., чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът Б. А. С., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че касационното обжалване е недопустимо с оглед цената на исковете. Поддържа също така, че не са налице и основанията по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като е предявен иск с цена 7500 лева-обезщетение за лишаване от ползване на собствен имот на ищцата М. А., а не два такива по 3750 лева както поддържа ответника по жалба.
С обжалваното решение, въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иска на М. А. за осъждане на Б. С. да заплати на ищцата сумата общо от 7 500 лв. – обезщетение за лишаването от възможността да се ползва от собствената си 1/4 ид.ч. от предоставената за ползване югоизточната част на поземлен имот с идентификатор … , с адрес на имота в [населено място] , а именно: югозападна половина от цялото дворно място, поради изградени от ответника в това дворно място посторойки, считано от 01.06.2013 г. до 14.07.2016 г.
Установено е по делото, че ищцата и ответника са брат и сестра, а наследодателят им и техен баща – А. С., е починал на 13.01.2017 г. , като с нотариален акт № … дело № 403/1981 г. на нотариус при РС-Поморие, е дарил на сина си Б. С. първия етаж от двуетажната жилищна сграда, построена на … върху държавното дворно място, урегулирано от … , а на 21.01.1982 г. ОБНС – Несебър е издал на Б. с. виза за гараж, който същият е построил в процесния имот. Установено е също така, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № … , дело № 2437/1995 г. на нотариус при РС-Несебър, Б. С. е продал на дъщеря си Р. С. дарения от баща му първи етаж с площ от … от двуетажната жилищна сграда, ведно с гараж от … , построени в дворното място.
Констатирано е, че през 1998 г., с Договор за продажба на недвижим имот-частна държавна собственост от 30.11.1998 г., Областният управител на Бургаска област е продал на наследодателя А. С. държавното дворно място от … , представляващо п-л … по плана на [населено място], върху което през 1969 г. му е било учредено право на строеж. След закупуването на имота, наследодателят е направил поредица от разпоредителни сделки, като с нотариален акт №… , дело № 725/2001 г. е дарил на внука си А. С. 1/4 ид.ч от дворното място, както и таванския етаж с площ от … към съществуващата жилищна сграда; с нотариален акт … , дело № 726/2001г. е дарил на внука си Й. С. 1/4 ид.ч. от същото дворно място; а с нотариален акт № … , дело № 727/2001 г. е дарил на дъщеря си М. с. (ищцата по делото) и на сина си Н. С. по 1/4 ид.ч от дворното място, както и по 1/2 ид.ч. от сутеренния етаж, целия с площ от … , находящ се в жилищната сграда и състоящ се от офис, работилница, складови помещения, баня и тоалетна и антре. От трите нотариални акта е видно, че в същите изрично е записано, че дарителят е запазил за себе си пожизнено вещно право на ползване върху целия недвижим имот, с който се е разпоредил, като дарените лица, включително и ищцата са приели даренията при това условие.
Установено е също така, че на 14.07.2016г. ищцата- жалбоподател в настоящате производство, е прехвърлила правото си на собственост върху дарените от баща й идеални части от имота на дъщеря си, в какъвто смисъл са и изложените в исковата молба твърдения.
При тези данни съдът е счел, че след като праводателят на ищцата – баща й А. С. като е запазил за себе си пожизнено право на ползване върху всяка прехвърлена идеална част от имота, то правото на собственост на ищцата е непротивопоставимо на ответника, тъй като носителят на правото на ползване носи активната процесуална легитимация за претенция за обезщетение до погасяване на същото със смъртта му, т.е. до 13.07.2017 г. Съдът е приел, че ищцата не е доказала ответникът да е ползвал собствената й идеална част от имота в периода 01.06.2013г. – 14.07.2016г., обогатявайки се от това до размера на претендираната сума, както и такова ползване да е извършено без основание, което да е довело до нейното обедняване със същата сума, тъй като последната не е разполагала със всички правомощия, произтичащи от правото на собственост, в случая с правото на ползване. По горните съображения съдът е отхвърлил предявения иск по чл.59 ЗЗД като неоснователен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: разполага ли собственикът на имот, по отношение на който праводателят му има запазени права на ползуване, да защити правото си на собственост, включващо и правото на ползване срещу всяко трето лице, което се ползува от същия имот, разполага ли третото лице с правна възможност да оспорва правата на собственика на един имот позовавайки се на факта , че право на ползване върху този имот има праводателя на собственика и може ли собственик, по отношение на който има запазено право на ползване, да противопостави спрямо трето неправомерно ползващо се лице възражения относно обема и съществуването на правото на ползване. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси и на соченото от него основание. По въпроса за правното основание, на което носителят на вещното право на ползуване върху недвижим имот може да претендира обезщетение за това, че е лишен от ползуването от лица, с които няма сключен договор за наем, вкл. и собственика на имота в решение №69/04.03.2010г. по гр.д.№159/2009г. на ІІІ ГО на ВКС по реда на чл.290 ГПК е прието, че носителят на правото на ползуване може да претендира за присъждане на обезщетение за това, че е бил лишен от възможността да упражнява своето право по реда на чл.59, ал.1 ЗЗД. Приема се, че правото на ползуване може да бъде ограничено само от правата на друг ползувател и то само доколкото последният изяви желание да ги упражнява лично или чрез другиго в рамките на правомощията по чл.56, ал.1 ЗС и всеки един от ползувателите може да претендира заплащане на обезщетение за целия имот от всяко трето лице, което му създава пречки да упражнява правата си, вкл. и от собственика на имота.
Решаващите изводи на въззивния съд, че дори и да е ползувал процесния имот през исковия период ответникът Б. С. би дължал обезщетение на ползувателя А. С.-носител на правото на ползуване, а не на ищцата М. А., са изцяло в съответствие с дадените разяснения. За успешното провеждане на иска с правно основание чл.59 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки в тяхната кумулативната даденост: намаление на патримониума на единия субект и нарастване на имуществената сфера на другия субект, като това разместване на имуществените блага трябва да е правна последица от общ юридически факт, в случая от правото на ползване върху процесния недвижим имот, каквото разместване с случая не е налице.
Тази практика не е неправилна и не се налага да бъде коригирана като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалба следва да се присъдят 900 лева разноски пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.03.2019г. по гр.д.№55/2019г. на ОС Бургас,
ОСЪЖДА М. А. С. да заплати на Б. А. С. сумата 900 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: