1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 4848 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на Б. В. К. чрез адвокат А. М. от АК – София срещу определение от 24.10.2019 г. по ч.гр.д. № 12719/2019 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава определение от 18.07.2019 г. по гр.д. № 1099/2019 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба и прекратяване на производството. Частната жалба съдържа оплаквания за неправилност и процесуални нарушения, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК, за допускане на касационно обжалване по въпроси, които се свеждат до правомощията на съда, при подадена до него молба за съдействие, да се произнесе с нарочен акт и да уведоми страната, която го е сезирала. Отделно се поддържа, че е налице „очевидна неправилност“ на определението и се иска присъждането на разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове по чл.71, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗЗДискр. срещу правораздавателен орган и твърдения за пряка дискриминация на основание „лично положение“ по отношение на ищците, тъй като в рамките на производството по две административни дела, законът не е приложен еднакво спрямо тях по искането им за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за изземване на общинско жилище. С оглед изложените в исковата молба твърдения, според съда, не са посочени конкретни факти за действия на ответната страна, от които да се направи предположение за дискриминация и за вредите от деянието, поради което съдът е дал указания за отстраняване нередовностите в исковата молба и конкретизиране на твърденията за „редицата“ случаи, въз основа на които ищците се считат дискриминирани, както и да представят пълномощно за адвокат А. М., посочен като процесуален представител на ищците в исковата молба. С допълнителна молба, адвокат А. М. е поискал от съда да продължи срока за изпълнение на указанията и да се приложат по делото двете административните дела, като е представил незаверени копия на пълномощни от м.11.2018 г. Съдът е уважил молбата за продължаване на срока на основание чл.63, ал.1 ГПК с две седмици, считано от изтичане на първоначалния срок. Ищците са били уведомени на 11.02.2019 г., но указанията не са изпълнени до 18.07.2019 г., поради което съдът е постановил обжалваното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на делото. Въззивният съд е възприел крайните изводи на първоинстанционния съд, че дадените указания не са изпълнени в срок, поради което исковата молба е останала нередовна и е потвърдил определението за прекратяване.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като поставените обуславящи изхода на делото въпроси са разрешени в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд – напр. определение № 52/10.02.2016 г. по ч.гр.д. № 492/2016 г., според която съдът проверява служебно редовността на исковата молба и когато нейното съдържание не отговаря на изискванията на закона, исковата молба се оставя без движение с указания до страната да отстрани допуснатите в нея нередовности, като при неизпълнение на указанията в дадения срок, исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца, а производството се прекратява (чл.129, ал.3 ГПК). С исковата молба на ищеца се определят рамките, в които съдът дължи произнасяне, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което в обстоятелствената част на исковата молба следва да бъдат изложени всички обстоятелства, въз основа на които ищецът търси защита на свои лични и имуществени права по конкретното дело. Ето защо, когато констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на закона, съдът е длъжен да даде ясни и изчерпателни указания на ищеца по начин, по който те могат да бъдат възприети от страната, както е в случая, поради което неизпълнението им е основание за прекратяване на делото.
Отговор на процесуалноправния въпрос, във връзка с приложението на чл.63, ал.1 ГПК също се дава в практиката на ВКС – напр. определение № 147/15.03.2010 г. по ч.гр.д. № 84/2010 г. на III г.о., определение № 79/04.02.2010 г. по ч.гр.д. № 24/2010 г. на IV г.о. и определение № 193/11.04.2011 г. по ч.гр.д. № 103/2011 г. на ІІІ г.о., в които се приема, че когато съдът дава указания в едноседмичен срок от съобщението да се отстрани нередовността на исковата молба, но е поискано продължаване на срока, новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния и започва да тече от изтичането на първоначалния, а при невъзможност и в този срок да изпълни указанията на съда, за страната съществува възможността да поиска ново продължаване на срока. Преценката на съда дали да бъде уважено искането за продължаване на срока зависи от конкретните обстоятелства, които препятстват извършването на процесуалното действие в остатъка от срока и вида на действието, което страната следва да извърши. Съдебният акт, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срока не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната, а ако страната не извърши процесуалното действие в определения срок, тя не може да го извърши по-късно нито да обжалва акта на съда, с който продължаването на срока й е отказано.
След като съществуващата съдебна практика е уеднаквена и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона във връзка с редовността на исковата молба и продължаване на определените от съда срокове по чл.63, ал.1 ГПК, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При твърдения, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос, също е необходимо да се изложат аргументи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на правните норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в този смисъл, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поддържаното основание за очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК също не е налице, тъй като липсват нарушения на основните начала на гражданския процес, а мотивите на съда съдържат неговата преценка за установените по делото факти и приложението на закона към тях, поради което не може да се приеме, че е налице „очевидна неправилност“ засягаща търсената от страните защита.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 24.10.2019 г. по ч.гр.д. № 12719/2019 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.