О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 805
гр.София,
08.11.2019г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 2698 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу Решение № 648 от 19.03.2019 г. по в.гр. д. № 5434/2018 г. на АС София, с което е отменено частично Решение № 4423 от 03.07.2018 г. по гр.д. № 764/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е уважен частично иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 4 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, като за разликата до 40 000 лева искът е отхвърлен.
Жалбоподателя М. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор на касационната жалба.
Въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение и е осъдил прокуратурата да заплати на М. К. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, като е потвърдил същото решение в останалата му част, с която е отхвърлен предявения иск за сумата до пълния предявен размер от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща претендирано обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно повдигнато обвинение срещу нея от страна на СРП.
Установено е по делото, че с постановление на Софийска районна прокуратура на 02.08.2010 г. ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 339, ал. 2, пр. 6, вр. ал.1, пр.1, пр.2, ал. 6 НК, за това че на неустановена дата е придобила и до 04.08.2009 г. е държала боеприпаси подробно описани в обвинителния акт, за посоченото престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода в размер от 3 до 10 години/същото се явава тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 НК/.
Установено е, че спрямо ищцата е привлечена като обвиняема на 09.03.2010 г. по досъдебно производство № 3М 1763/2009 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр.преписка № 43830/09 г. по описа на СРП за престъпления по чл. 339, ал.2, пр.6, вр. ал.1 пр.1, пр.2, ал.6 от НК и на обвиняемата е наложена мярка за неотклонение „подписка“. В следствие на внесения обвинителния акт по описа на СРС е образувано НОХД № 10016/2010 г., което съдебно производство е завършило с присъда, с която подсъдимата е била оправдана. Безпорно е установено по делото, че наказателсното производство е продължило общо 2 години и 7 месеца.
Въззивния съд е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и Прокуратурата отговаря за вредите, причинени на ищцата от незаконното наказателно преследване. При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени от М. К. неимуществени вреди от незаконното наказателно преследване съдът е взел предвид, че ищцата е привлечена в качеството ? на обвиняем за извършено от нея престъпление по 339, ал. 2, пр. 6, вр. ал.1, пр.1, пр.2, ал. 6 НК, за което престъпление, предвиденото в закона наказание е „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години, но мярката за неотклонение е най – леката – „подписка“. Съдът е приел, че по делото не е ангажирана медицинска документация, от която да бъдат установени твърдените от ищцата здравословни проблеми, но е безспорно обстоятелството, че повдигнатото обвинение за извършено престъпление влияе негативно на психиката на обвиненото лице, а обезщетението в размер на 4000 лв. ще е справедливо с оглед установените по делото факти касаещи претърпените от ищцата страдания и причинения в следствие на досъдебното и в последствие съдебно производство, опозоряването на името и репутацията ?.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят М. К., чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението, в частта му с която е уважен иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: как се прилага чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на парично обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, т.2 ЗОДОВ? и Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към който препраща чл.4 ЗОДОВ и при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът извършва ли преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства? Поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения на състави на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че поставените от жалбоподателя въпроси касаят определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ. На тези въпроси съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС, изразена и в даденото тълкуване в ППВС № 4/1968 г., т. 11, и според същата обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване се определя по справедливост, като се посочат конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения размер. В трайната практика на ВКС, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице в във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. В този смисъл е и даденото разрешение в задължителната практика на ВКС /по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ в решение от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г., решение от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС и решение от 20.12.2010 г. по гр. д. № 1889/2009 г. на ВКС/. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими в посочения смисъл като е разграничил последните от наведените от ищеца обстоятелства, които не са установени при условията на пълно и главно доказване или които не се намират в непосредствена обусловеност с увреждащите действия на прокуратурата. В посочената от касатора практика в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се разкриват фактически обстоятелства, които се различават от възприетите по процесното дело, като не може да се търси тъждество между отделните факти, които в конкретната си съвкупност обуславят размера на справедливото обезщетение – включително тези, отнасящи се до личността на дееца, до извършените процесуални действия в хода на наказателното производство, специфичното им отражение върху неимуществената сфера на пострадалия и др.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 648 от 19.03.2019 г. по в.гр. д. № 5434/2018 г. на АС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: