4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 705/27.09.2019
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2067 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 236/ 26.02.2019 г. по гр.д. № 148/ 2019 г., с което Варненски окръжен съд, потвърждавайки решение № 5164/ 13.12.2018 г. по гр.д. № 13 865/ 2018 г. на Варненски районен съд, е отхвърлил исковете на А. А. А. срещу Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, както следва:
· да се признае за незаконна и да се отмени заповед № 130/ 11.07.2018 г., с която генералният директор на Държавното предприятие е наложил на ищеца наказанието „дисциплинарно уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратил трудовото правоотношение между страните (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и
· ищецът да бъде възстановен на длъжността „авиодиспечер – статистика“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ).
Решението се обжалва от А. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по материално-правните въпроси: 1. Следва ли дисциплинарното наказание да съответства на тежестта на допуснатите нарушения? 2. При определяне тежестта на нарушението следва ли да се съобразят характера на заеманата длъжност и как се отразява нарушението върху цялостната дейност на работодателя? и 3. Следва ли при преценката по чл. 189, ал. 1 КТ за съответствието между нарушението и дисциплинарното наказание да се съобрази поведението на работника и служителя през целия период на съществуване на трудовото правоотношение? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване. По първите два обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с довода, че въззивният съд ги е решил в противоречие с решение № 263/ 24.11.2015 г. по гр.д. № 2892/ 2015 г. на ВКС, III-то ГО и с решение № 56/ 29.05.2018 г. по гр.д. № 3323/ 2017 г. на ВКС, IV-то ГО, а по третия – с довода, че въпросът е от значение за точното прилагане на чл. 189, ал. 1 КТ и за развитието на правото. Позовава се и на основанието за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Обосновава го с твърденията, че с решението грубо са нарушение критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 189, ал. 1 КТ). Претендира разноските по делото.
Ответникът ДП „Ръководство на въздушното движение“, ответник и по касация, възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Претендира възнаграждение за представителството от юрисконсулт пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че жалбата е с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по трудов спор по искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ищецът, а исковете са отхвърлени. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията са следните:
В решението е прието, че в изпълнение на трудов договор № 12/ 14.05.2003 г. и допълнителни споразумения към него ищецът А. А. е заемал длъжността „авиодиспечер – статистика“ с място на работа Летищен център за обслужване на въздушното движение – В., сектор „Летищна аеронавигационна служба“.
Със заповед № 130/ 11.07.2018 г. на генералния директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ трудовият договор е прекратен на основание чл. 360, ал. 2, т. 6 КТ – поради наказанието „дисциплинарно уволнение“, наложено със същата заповед.
Въззивният съд е намерил за доказано, че ищецът е извършил нарушенията по заповедта за дисциплинарно уволнение: на 17.12.2017 г. се е явил на работа със закъснение от 5 часа, в лош външен вид и в нетрезво състояние (2.27 промила алкохол в кръвта); на 22 и на 23.05.2018 г. се е явил на работа със закъснение от час и на двете дати е напуснал работното си място около 20 минути преди края на работното време; на 25.05.2018 г. не се е явил на работа, а на 28.05.2018 г. се е явил със закъснение от 53 минути в нетрезво състояние (0.91 промила алкохол в кръвта).
Въззивният съд е приел за осъществено основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, посочено в заповедта – извършени от ищеца системни нарушения на трудовата дисциплина. Съобразил е, че нарушенията са повече от три. Приел е, че основанието осъществяват и нарушенията на трудовата дисциплина от 17.12.2017 г., доколкото за тях ищецът е санкциониран с наказанието „предупреждение за уволнение“, наложено от работодателя със заповед № 18-1/ 08.02.2018 г., но към момента на връчване на заповедта по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ това предходно дисциплинарно наказание не е било заличено по реда на чл. 197 и чл. 198 КТ и сроковете по чл. 194 КТ не са изтекли. Позовал се е на решение № 117/ 05.04.2012 г. по гр.д. № 1306/ 2011 г. на ВКС, IV ГО, с което се приема че изискванията на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ са спазени, когато работникът/ служителят е извършил три или повече нарушения на трудовата дисциплина, за които преди това не е налагано дисциплинарно наказание, а ако е наложено, то не е заличено и за наказването на които не са изтекли преклузивните срокове за осъществяване на дисциплинарната отговорност.
Въззивният съд е приел, че наложеното най-тежко дисциплинарно наказание съответства на тежестта на извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина (чл. 190, ал. 2, вр. чл. 189, ал. 1 КТ). Мотивирал се е със: 1) самостоятелната им тежест; 2) многобройността им (общо десет); 3) устойчивото поведение ищецът да допуска нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ (седем) и по чл. 187, ал. 1, т. 2 КТ (две); 4) заеманата длъжност „авиодиспечер – статискика“, която налага спазване на работно време и явяване на работа в работни дни, а трудовите й функции окачествяват като „тежко“ всяко от допуснатите две нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 2 КТ; 4) постоянството и трайната нагласа ищецът да ги допуска (извършени са в кратък период от време); 5) демонстрираното нежелание да се поправи (нарушенията от 22, 23, 25 и 28.05.2018 г. ищецът е извършил, след като вече е бил санкциониран с наказанието „предупреждение за уволнение“ за другите нарушения от 17.12.2017 г.). Така въззивният съд е заключил, че работодателят е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание на ищеца, спазвайки критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Основанието по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение е осъществено, исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са неоснователни, а първоинстанционното решение, с което са отхвърлени, въззивната инстанция е длъжна да потвърди.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че при тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси обуславят решението.
По първите два е изключено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изисква решения, с които Върховния касационен съд е приел, че когато работникът/ служителят е извършил десет нарушения на трудовата дисциплина, от които седем – по чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, две – по т. 2 КТ и едно – по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ; демонстрира поведение, че е склонен устойчиво да ги допуска, а не желае да се поправи, критериите по чл. 189, ал. 1 КТ не допускат работодателят да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание. Не такива са решенията на ВКС, на които касаторът се позовава, а на настоящият състав не е известна такава практика на ВКС. Напротив, в решение № 551/ 15.07.2010 г. по гр.д. № 64/ 2009 г. и в решение № 52/ 06.03.2019 г. по гр.д. № 3636/ 2018 г. на ВКС, ГК, IV-то отд. е прието, че явяването на работа след употреба на значителни количества алкохол е тежко нарушение на трудовата дисциплина, а ако от него за работодателя са настъпили и други вредни последици, неговата тежест е още по-голяма. Следователно по първите два въпроса не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Третият материално-правен въпрос също обуславя решението, доколкото работодателят не е преценявал поведението на служителя през целия период на съществуване на трудовото правоотношение, но по въпроса не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Първо, многобройна е практиката на Върховния касационен съд за начинът, по който съдилищата следва да съобразяват критериите по чл. 189, ал. 1 КТ, т.е. това посочено от касатора основание е необосновимо с липсата на съдебна практика. Настоящият състав не приема, че създадената практика на ВКС следва да осъвремени чрез задаване на задължение за работодателя да съобразява поведението на работника/служителя през целия период на съществуване на трудовото правоотношение, когато работникът/ служителят допуска тежки и системни нарушения на трудовата дисциплина. Точно такъв е настоящият случай.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Обжалваното решение съдържа необходимите мотиви, за да е обоснован изводът на въззивния съд, че критериите по чл. 189, ал. 1 КТ извеждат законност на наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ на ищеца.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника се дължи възнаграждение за представителството му от юрисконсулт пред Върховния касационен съд. Касационният състав го определя в размера от 100 лв., като съобрази положения труд по писмения отговор на касационната жалба и сложността на трудовия спор, отнесен и до настоящата инстанция.
При тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 236/ 26.02.2019 г. по гр.д. № 148/ 2019 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА А. А. А. ЕГН [ЕГН] да заплати на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за представителството пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.