О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №831/15.11.2019
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3187 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 16/ 27.02.2019 г. по гр.д. № 6/ 2019 г., с което Бургаски апелативен съд, изменяйки решение № 72/ 05.02.2018 г. по гр.д. № 282/ 2018 г. на Окръжен съд – Сливен, е осъдил Т. Х. Г. да заплати на Й. Д. К. на основание чл. 45 ЗЗД сумата 12 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от побой от 13.08.2017 г., ведно със законните лихви от 13.08.2017 г., като искът е отхвърлен до пълния размер от 50 000 лв.
Решението се обжалва в осъдителната част от Т. Х. Г. с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) по процесуално-правния въпрос: Допустимо ли е въззивният съд да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди поотделно за нанесените при побоя леки телесни и средни телесни повреди, въпреки че в исковата молба по предявения иск по чл. 45 ЗЗД претенцията е заявена в общ размер? Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извежда с довода, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Претендира разноските по делото.
Ответникът по касация Т. Х. Г. възразява, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските и пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на иска 50 000 лв. и не попада в изключенията по чл. 280, ал. 3 ГПК. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ответникът, който иска отмяната на решението в осъдителната част. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатият въпрос няма претендираното значение. Съображенията са следните:
По иска по чл. 45 ЗЗД за обезщетение на вредите от побоя, който ответникът е нанесъл на ищеца на 13.08.2017 г., предявен в размера 50 000 лв., въззивният съд е намерил, че неимуществената сфера на ищеца са засегнали средната телесна повреда, проявена в счупване на лакетната кост на ляв горен крайник, но и леките телесни повреди, проявени в контузии на главата и гърба, така както ги установява и описва медицинската документация и заключението на вещото лице. За разлика от първата инстанция, определила обезщетението в размера от 5 000 лв. само от средната телесна повреда, въззивният съд го е определил по справедливост в размера от 12 000 лв. Отчел е цялостната интервенция в неимуществената сфера на ищеца, която ответникът е причинил с противоправното си поведение. С тези мотиви е изменил обжалваното решение, осъждайки ответникът да заплати на ищеца на основание чл. 45 ЗЗД обезщетението от 12 000 лв., ведно със законните лихви.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатият от касатора въпрос не обуславя решението. Въззивният съд не е определял обезщетенията в отделни размери – за неимуществените вреди от различните по вид телесни повреди, които е намерил ответникът да е причинил на ищеца при побоя от 13.08.2017 г. Не ги е и калкулирал в размера от 12 000 лв., до който е уважил иска. Разрешението, което е дал, при определяне на общ размер на обезщетението, съответства и на практиката на Върховния касационен съд, а и на Върховния съд на Република България по исковете за обезщетение на неимуществени вреди от деликтна по характера си отговорност. Практиката неизменно в годините приема, че когато противоправните актове са няколко и доколкото противоправното поведение винаги засяга повече от едно неимуществени права, съдът определя обезщетението по справедливост (чл. 52 ЗЗД), а е длъжен да съобрази цялостната интервенция в неимуществената сфера на увреденото лице. Не са налице сочените общо и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят сторените пред ВКС разноски от ищеца, а сега – ответник по касация. Те са изразяват в заплатеното адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 16/ 27.02.2019 г. по гр.д. № 6/ 2019 г. на Бургаски апелативен съд в осъдителната част.
ОСЪЖДА Т. Х. Г. ЕГН [ЕГН] да заплати на Й. Д. К. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 000.00 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.