4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 789/04.11.2019
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2683 по описа за 2019 г.
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 63/ 18.04.2019 г. по гр.д. № 125/ 2019 г., с което Пловдивски апелативен съд, изменяйки решение № 491/17.12.2018 г. по гр.д. № 517/ 2018 г. на Окръжен съд – Хасково, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. И. Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпление по 301, ал. 1, пр. 2, алт. 1 НК, ведно със законните лихви от 02.08.2015 г, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 50 000 лв., до който е бил уважен с първоинстанционното решение.
Решението се обжалва М. И. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общо и допълнително) по въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са в причинно-следствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди и с обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и твърди, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие с т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г. и с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК. Оплакванията по същество са, че въззивното решение е неправилно, защото е необосновано и противоречи на чл. 52 ЗЗД (касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1, 2 и 3 ГПК). Претендира разноските по делото.
От ответника Прокуратурата на Република България, ответник и по касация, не е постъпил писмен отговор на жалбата.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет. Решението е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв., а не е в изключенията по чл. 280, ал. 3 ГПК. Жалбата е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ответникът, а с решението искът е отхвърлен частично. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, а решението следва да бъде допуснато до касационен контрол и по двата въпроса. Съображенията са следните:
Въззивният съд е приел, че ищецът е бил незаконно обвинен в извършването на престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 1 НК – за това, че на 26.06.2010 г. около 12.10 ч. на ГКПП „Капитан Андреево“ до гише „Гранична полиция“, като длъжностно лице и чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение на граничен полицай, поискал и приел 20 лв. от стюард на автобус по линия за Република Турция като дар, който не му се следва, за да извърши действие по служба – задължителна проверка на документите на пътниците и на автобуса при преминаването му през границата, като е заплашил, че при недаване на парите ще задържи автобуса за щателна митническа проверка с тенденциозно голяма продължителност. Зачел е задължителната сила на влязлата в сила присъда № 2/ 29.01.2015 г. по нохд № 831/ 2013 г. на Окръжен съд – Хасково, с която ищецът е бил оправдан (чл. 300 ГПК).
След това е пристъпил към изясняване на онези обстоятелства, които са в причинна връзка с незаконното обвинение, за да имат значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост (чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД). Намерил е, че: 1) ищецът е бил обвинен в тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години и глоба до 5 000 лв.; 2) била му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв.; 3) наказателното производство е продължило пет години (от 05.07.2010 г., когато ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 34-П/ 2009 г. на СГП до 29.01.2015 г., когато влиза в сила присъдата) и 4) незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на ищеца – неговото добро име, чест и достойнство, увредило е неговото здраве, а е и посегателство върху личния му и семеен живот.
За да установи степента на негативно отражение на незаконното обвинение в неимуществена сфера на ищеца, въззивният съд е пристъпил към обсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Намерил е, че ищецът е бил задържан след голяма акция, при която на 30.06.2010 г. са арестувани девет гранични полицаи. Обвинението е намерило широк медиен отзвук. Публикувана е била снимка на ищеца зад решетки, проснат по очи на земята със захвърлени служебна карта и пистолет. Медиите са отразили широко не само задържането на ищеца, но и съдебните заседания по наказателното дело. Отношението на близки и познати към ищеца се е променило. Преди обвинението той е бил весел, общителен, общувал е с много приятели. След обвинението в С., където ищецът живее, са започнали ехидни коментари. Той се е отдръпнал от приятелския си кръг, затворил се е в себе си, престанал е да отговаря на телефонни обаждания, избягвал е да излиза от дома си. До обвинението в ГКПП „Капитан Андреево“ към ищеца са се отнасяли като към професионалист, сред онези служители, на които може да се разчита. Имал е амбиции за кариерно израстване. Поради обвинението ищецът е уволнен дисциплинарно, а когато незаконното уволнение е отменено от съда, а той е бил възстановен на заеманата длъжност, ищецът не се връща на работа. Към обвинението е бил разведен, но е започнал нов щастлив живот със С. Т., с която е живеел на съпружески начала. След развода е започнал да възстановява доверието на дъщеря си А., родена през 1993 г., отношенията с които са се разпаднали поради развода. През 2003 г. С. Т. му ражда втора дъщеря, С.. След широкия медиен отзвук на обвинението дъщерята А. е заявила, че се срамува от баща си и се е отдръпнала от него. Ищецът тежко е изживял обвинението и промените в неговия личен, професионален и обществен живот, които то му причинява. Изпаднал е в депресивни състояния. Затворил се е в себе си. Престанал е да спортува – до обвинението редовно е спортувал активно, карал е колело при маршрути от по 50 км. След обвинението е започнал да вдига високо кръвно налягане и да страда от безсъние. Отдръпнал се е от С. Т., престанал е да помага в къщи и да полага грижи за дъщеря им С.. Станал е неадекватен. Споделял мисли за самоубийство. Семейството изпитвало сериозни финансови проблеми. През 2009 г. ищецът е получил банков кредит, който е изплащал от трудовото си възнаграждение. След обвинението не намира средства за своята и на близките си издръжка. Тягостната атмосфера в къщи е причината С. Т. да се прибере при своите родители в Б. с невръстната С.. Въпреки това й се налага да пътува често до С., уплашена, че ищецът може да посегне на живота си. Приеман е няколко пъти в Спешно отделение. Наложило се е да започне прием на медикаменти. Изпитвал е огромни притеснения от възможността да бъде осъден за престъплението, каквото не е извършил. Изключително тежко е изживял периода от постановяване на присъдата до влизането й в сила в очакване на възможен протест.
Въззивният съд е приел, че този начин, по който незаконното обвинение се е отразило върху неимуществената сфера на ищеца, се установява от свидетелските показания. Приел е обаче, че след като по делото липсва медицинска документация и заключение на съдебномедицинска експертиза, свидетелските показания са негодни да установят, че незаконното обвинение е увредило тежко психическото здраве на ищеца. Приел е също, че по-нисък размер на обезщетението налага и обстоятелството, че наказателното преследване е приключило в разумен срок. Изводът, че правото на ищеца по чл. 6, § 1 КЗПЧОС не е било засегнато, въззивният съд е обосновал с това, че обвиняемите по наказателното дело са били деветима и са разпитвани свидетели, чужди граждани. Въззивният съд не е изследвал и значението на обстоятелството, че информацията за обвиняването на ищеца е била разпространена в С., жителите на които не разполагат с анонимността на големия град. Не е изяснил и значението на конкретните обстоятелства, при които ищецът е бил арестуван и това, че чрез снимки в медиите те достигат до широк кръг лица, включително до голямата му дъщеря, а отношенията с баща й отново рязко се влошават.
При такава съвкупна преценка на проявените обстоятелства, въззивният съд е определил обезщетението от 15 000 лв. за адекватно на претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са по причина незаконното обвинение. По жалбата от Прокуратурата на Република България е намалил размера, който първоинстанционният съд е определил за сумата 50 000 лв.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че повдигнатите въпроси обуславят обжалваното решение, а са налице общото и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Въззивният съд не е оценил всички обстоятелства, които са били установени по делото с помощта на доказателствени средства, годността на които процесуалният закон не изключва, и за които причинно-следствената връзка с незаконното обвинение е обосновима. Даденото от него разрешение противоречи на т. 11 от ППлВС № 4/ 23.12.1968 г.
В своята практика ВКС приема, че когато незаконното наказателно преследване засяга и правото по чл. 6, § 1 КПЧОС, интервенцията в неимуществената сфера на незаконно обвиненото лице е по-голяма, а това налага съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да определи по-висок размер на обезщетението (напр. решение № 55/ 11.03.2013 г. по гр.д. № 1107/ 2012 г., IV-то ГО, решение № 42/ 01.07.2019 по гр.д. № 1914/ 2018 г. III-то ГО на ВКС и др.). При преценката за разумния срок, практиката на ВКС обобщава критериите в приложението на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, зададени в решенията на ЕСПЧ: сложност на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните органи, като тези стандарти, възпроизведени и в текста на чл. 2б ЗОДОВ, са примерни, а не изчерпателни. ЕСПЧ определя като важни няколко фактора за преценката, дали делото е сложно, а ги изброява: естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на обвиняемите и свидетелите, нуждата да се получат документи по делото (включително в чужбина), съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса (решение № 66/ 02.04.2015 г. по гр.д. № 5813/ 2014 г., III-то ГО на ВКС, решение № 16/ 17.05.2017 г. по гр.д. № 2686/ 2016 г. III-то ГО на ВКС и др.) При преценката, че наказателното дело е било сложно, а продължилото повече от 5 години наказателно преследване не е нарушило и правото на ищеца по чл.6, § 1 КЗПЧОС, въззивният съд е съобразил само броя на обвиняемите и разпитаните свидетели, които били чужди граждани. Не е свързал тези обстоятелства, които е намерил за установени от приложеното наказателно дело, с естеството на фактите, които е следвало да бъдат установени по наказателното дело. Така обжалваното решение противоречи и на решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 63/ 18.04.2019 г. по гр.д. № 125/ 2019 г. на Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена в полза на Върховен касационен съд държавна такса 5.00 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване на производството по касационната жалба в зависимост от представянето на платежния документ в срока.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.