О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707
София, 27.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1823 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Т. Й. В. чрез адвокат Л. А. от АК-К. срещу решение № 296 от 04.02.2019 г. по в.гр.д. № 3498/2018 г. на Апелативен съд София в частта, с която частично се потвърждава решение от 25.05.2018 г. по гр.д. № 702/2018 г. на Окръжен съд Кюстендил и се отхвърля предявения иск на Т. Й. В. срещу Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за неимуществени вреди за разликата над присъдените 300 лева до пълния претендиран размер от 25001 лева, ведно със законната лихва от 14.11.2013 г. до изплащане на сумата.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и в противоречие с чл.52 ЗЗД, а в изложение към нея се поддържа, че решението не е съобразено с актуалната съдебна практика на Върховния касационен съд и Европейският съд по правата на човека, цитирани са актове на ВКС, но без да е формулиран конкретен правен въпрос.
От Прокуратурата на Република България не е подаден отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима.
За да постанови решението, въззивният съд е установил, че по ДП № 39/2013 г на РУП К., Т. Й. В. е привлечен като обвиняем на 26.03.2013 г. за извършено от него престъпление по чл.286, ал.1 НК. Ищецът е депозирал обяснения в досъдебното производство, а на 27.09.2013 г. преписката е изпратена в Районна прокуратура Д., където с постановление от 07.11.2013 г. производството е било прекратено поради липса на престъпление. С оглед данните за наказателно преследване на Т. Й. В. от 26.03.2013 г. до 14.11.2013 г., през което време не е била взета мярка за процесуална принуда, но са били извършени процесуално-следствени действия с негово участие, въззивният съд е приел, че от събраните доказателства не се установява пряка причинно-следствена връзка между привличането като обвиняем и вредите на ищеца, поради което му се дължи обезщетение в размер на 300 лева, а предявеният иск е неоснователен над този размер.
При проверката за допустимост на подадената касационна жалба, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, с оглед липсата на конкретно формулиран въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно от изложеното, в съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че само при доказана причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените от пострадалия вреди в хипотезите на чл.2 ЗОДОВ се дължи обезщетение за неимуществени вреди, което съдът определя глобално по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. В случая, наказателното производство срещу ищеца е приключило в досъдебна фаза, а при преценката за наличие на причинно-следствена връзка със здравословното състояние на ищеца, въззивният съд е съобразил практиката на ВКС да бъдат отчетени всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението – вида и продължителността на наказателното преследване, както и действително причинените безпокойства и негативни последици върху професионалния и социален живот на ищеца. Тези доказателства са преценявани по вътрешно убеждение, което в настоящото производство по реда чл.288 ГПК не може да бъде проверявано за необоснованост. Воденото досъдебно производство срещу Т. Й. В. е било прекратено поради липса на престъпление, за което му се дължи обезщетение. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства от значение за определяне размера на обезщетението и е формирал собствени изводи за връзката между незаконното обвинение и причинените вреди, като е уважил частично претенцията, отчитайки, че присъденият размер не следва да надвишава реалните вреди, в съответствие с принципа установен в чл.52 ЗЗД. Липсва противоречие и с цитираните съдебни актове на ВКС, в които е направена преценка при различна фактическа обстановка за вида и продължителността на наказателното преследване и е определен размер на обезщетението въз основа на доказаните от пострадалото лице във всеки отделен случай вреди. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с трайната практика на ВС и ВКС по тълкуване и прилагане на закона, намерила израз в ППВС № 4/68, ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК и ТР № 1/2009 г. на ОСГТК, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 296 от 04.02.2019 г. по в.гр.д. № 3498/2018 г. на Апелативен съд София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.