О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 09.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3913 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на П. С. П. чрез адвокат Т. Т. от АК-София срещу решение № 3353/09.05.2019 г. по в.гр.д. № 1648/2019 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 16.07.2018 г. по гр.д. № 48058/2013 г. на Софийски районен съд и са уважени предявените от З. К. П. против П. С. П. искове по чл.93, ал.2, чл.86, ал.1 и чл.79, ал.1 ЗЗД, за връщане на дадения задатък по договора от 09.12.2012 г. в размер на 7000 лева, ведно с лихвата за забава от 182 лева за периода до подаване на исковата молба – 20.11.2013 г. и за обезщетение за вредите от неизпълнение на предварителния договор в размер на 31,20 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила и норми, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Може ли съдът да промени срокът за сключване на окончателния договор на 01.07.2013 г., след като е определен от страните по договора на 01.07.2012 г.“. Според касатора този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
З. К. П. чрез адвокат Д. Б. от АК-София е подала писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу цена в размер на левова равностойност на 14 850 евро, от която 7000 лева е била платена при сключването му на 09.12.2012 г. като задатък, а останалата част е договорено да се заплати на части – 3000 лева до 05.01.2013 г. и 18958 лева при изповядване на нотариалната сделка. Съдът е установил, че страните са уговорили краен срок до 01.07.2013 г. като е приел за техническа грешка изписаното „01.07.2012г.“ Според мотивите на решението, страните не оспорват датата на сключване на предварителния договор, плащането на част от цената като задатък по договора, а от доказателствата се установява неизпълнението на ответника, поради което ищцата законосъобразно е упражнила правото да развали договора поради виновното неизпълнение на ответника, с оглед на което предявените искове по чл.93, ал.2, чл.86, ал.1 и чл.79, ал.1 ЗЗД са основателни.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба срещу постановеното решение по иска за обезщетение на основание чл.79, ал.1 ЗЗД не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, с оглед на което следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, поради следното:
Преценката на съда дали решението на въззивния съд подлежи на касационнно обжалване по смисъла на чл.280, ал.3, т.1 ГПК се извършва с оглед цената на иска към датата на завеждане на исковата молба, която се определя окончателно от първоинстанционния съд до края на първото съдебно заседание за разглеждане на делото – чл.70, ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3, т.1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела. В случая, ищецът иска връщане на дадения задатък по сключения предварителен договор от 09.12.2012 г. в размер на 7000 лева, ведно с лихвата за забава за периода до подаване на исковата молба и обезщетение на вредите от неизпълнение на договора в размер на 31,20 лева. При тези данни, цената на предявените искове за парични вземания се определя от търсената сума съгласно чл.69, ал.1, т.1 ГПК – първият от тях е с цена над 5000 лева, а този за лихвите се обуславя от него, поради което в тази част решението подлежи на обжалване, но по отношение на иска за обезщетение по чл.79, ал.1 ЗЗД, цената на иска е под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима в тази част.
При проверка на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд, тъй като поставеният въпрос не обуславя изхода на делото, доколкото съдът в мотивите на обжалваното решение не е променял срока за сключване на окончателен договор, а е констатирал техническа грешка при изписване срока за сключване на окончателен договор и чрез логическо тълкуване е установил действителната обща вола на страните по сделката. В този смисъл, въпросът: „Може ли съдът да промени срокът за сключване на окончателния договор на 01.07.2013 г., след като е определен от страните по договора на 01.07.2012 г.“ е неотносим, още повече, че в изложението по чл.284, ал.3 ГПК, касаторът не е цитирал или представил съдебни решения, формирали практика на ВКС, в противоречие с която се поддържа, че е постановено въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Отделно от изложеното, в практиката на Върховния касационен съд – решение № 298 от 31.10.2013 г. по гр.д. № 1312/2012 г. на ІV г.о., решение № 64 от 10.09.2012 г. по т.д. № 193/2011 г. на ІІ т.о. и решение № 71 от 09.07.2010 г. по т.д. № 726/2009 г. на І т.о. е изяснено, че задатъкът може да е нещо различно от дължимото по договора и то подлежи на връщане, когато договорът се изпълни, но задатъкът изпълнява и функцията на аванс, когато даденото е част от дължимата престация по договора и страната дължи само разликата до пълния размер на уговорената престация. Законът не забранява по един двустранен договор функциите на задатъка да бъдат придадени и на авансово платените суми. В този случай капарото би представлявало част от възнаграждението или цената и ще подлежи на приспадане при изпълнението, като при неизпълнение – ще се задържи или върне в уговорения от страните размер, а при липса на изрична уговорка – в предвидения в чл.93, ал.2 ЗЗД двоен размер. Крайните изводи на въззивния съд, в случая, са в същия смисъл – налице е виновно неизпълнение и право на купувача да развали договора, като получи задатъка в двоен размер, с оглед на което претенцията на ищеца за връщане на авансово дадената сума като задатък е основателна, т.е. не е налице допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Обосноваването на касационните оплаквания за неправилност не могат да бъдат разглеждани от Върховния касационен съд преди допускане на решението до касационно обжалване, тъй като основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281, т.3 ГПК, на които всъщност се позовава касатора. Ето защо, при липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос като общо основание за допускане до касация, решението на въззивния съд не може да бъде допуснато до касационно обжалване, независимо дали са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба З. К. П. чрез адвокат Д. Б. от АК-София е поискала заплатените разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да й бъдат присъдени, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 08.10.2019 г.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 89480 от 10.07.2019 г. на П. С. П. чрез адвокат Т. Т. от АК-София срещу решение № 3353/09.05.2019 г. по в.гр.д. № 1648/2019 г. на Софийски градски съд в частта по предявения иск на основание чл.79, ал.1 ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3353 от 09.05.2019 г. по в.гр.д. № 1648/2019 г. на Софийски градски съд в останалите части.
ОСЪЖДА П. С. П. да заплати на З. К. П. чрез адвокат Д. Б. от АК-София разноски в касационната инстанция в размер на 830 (осемстотин и тридесет) лева.
Определението, с което се оставя без разглеждане касационната жалба, може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.