4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
гр.София,
07.02.2020 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и двадедесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: геника михайлова
ерик василев
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. №392 описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 06.12.2019г. по гр.д.№641/2019г. на ОС Ловеч, с което е потвърдено определение № 822 от 25.07.2019 г. на РС-Ловеч по гражданско дело №896/19 по описа на Ловешки районен съд за прекратяване на производството по делото поради липса на компетентност.
Частният жалбоподател – Т. И. В. , чрез процесуалния си представител, поддържа, че с обжалваното определение е дадено разрешение на правен въпрос от значение за спора , който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване, да бъде отменено въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение и да бъде даден ход на исковата й молба.
Ответникът по жалбата – В. С. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, за да постанови своето определение, е приел, че предметът на спора, очертан с исковата молба попада под действието на Регламент №2201/2003 г. Прието е, че Съдът на Европейския съюз се е произнесъл в преюдициално запитване , направено с Определение № 496 от 10.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1988/2015 г., I г. о., ГК на ВКС. Взето е предвид и даденото тълкуване на разпоредбите в решение на Съда от 21 октомври 2015 година по дело C-215/15 (В. И. Г. срещу И. Д. И.) за това, че Регламент № 2201/2003 се прилага по граждански дела, отнасящи се по-специално до определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност. Изрично е обсъдено, че исканията за издаване на паспорт, както и за правото на родителя – ищец да внесе заявление за издаването му, както и за пътуване в чужбина с детето без съгласието на другия родител имат за предмет упражняването на „родителската отговорност“ за детето по смисъла на член 1, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003 във връзка с член 2, точка 7 от същия. Съдът е съобразил , че в същото решение е прието , че искът на единия родител съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за пътуването на детето им извън държавата членка по неговото пребиваване и за издаването на паспорт на името на това дете попада в материалното приложно поле на Регламент № 2201/2003, въпреки че съдебното решение, постановено по иска, ще трябва да бъде взето предвид от органите на държавата членка, на която въпросното дете е гражданин, в рамките на административното производство за издаване на такъв паспорт.
Взето е предвид, че в исковата молба на Т. И. с правно основание чл.127а, ал.2 СК се твърди че след раждане на детето от брака и с ответника те се преместили да живеят в Германия, а от началото на 2015 година вече са спрели да живеят заедно, но няма посочени обстоятелства че ищцата и детето са живеели към определен период след неговото раждане през 2011 година в България. Съобразено е изявлението на ищцата, че тя и детето не могат да се приберат в България, тъй като са се установили в Германия и където тя работи а детето учи в [населено място]. Констатирано е, че през 2017 г. детето и страните с изслушани от съда в Р., Германия, а за учебната 2018/2019 г. детето И. е записано в учебно заведение там. При тези данни съдът е приел, че детето има трайно пребиваване в Германия, където посещава училище, живее с майката и е изградило трайни връзки в обществото и не е налице еднократно и епизодично пребиваване на детето извън пределите на страната, а за създадени лингвистични познания, семейна и социална интеграция в Германия. Посочено е, че с оглед характера на производството от значение за определяне на компетентния съд е обичайно местопребиваване на детето И..
След съобразяване на характера на исковете – да бъде дадено съгласие детето И. да пътува извън пределите на РБ в рамките на ЕС, придружаван от майка си или упълномощено от нея лице без съгласие на бащата до навършване на пълнолетие, както и да бъде дадено съгласие да пътува в периода, когато не е на училище през Коледните и Новогодишни празници, през Великденски празници и през лятната ваканция, която прекарва в дома на своите дядо и баба в [населено място], [улица] да бъде дадено съгласие за издаване на паспорт, съдът е счел, че във висш интерес на детето е произнасянето на съда по обичайно местопребиваване – Германия, с оглед принципа за близост и на общия принцип за закрила интересите на детето. По тези съображения окръжният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото поради липса на конпетенстност по делото, тъй като детето има обичано местопребиваване в друга държава –членка на ЕС.
В приложено към жалбата изложение по чл.274, ал.3, вр. чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че с определението е даден отговор на процесуалноправен въпрос от значение за спора: компетентен ли е българския съд да се произнесе по иск на български гражданин за заместващо съгласие на бащата за издаване паспорт на малолетно дете и разрешение да пътува в пределите на Р България и страните от ЕС. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че не е налице соченото от жалбоподателката основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване , тъй като на поставените от жалбоподателката въпроси съдът е дал разрешение и е приложил точно относимите към правния спор норми – чл.118, ал.1, ГПК, Регламент №2201/2003 г. – Глава І, чл.1, б.”Б” , ал.3, чл.7, т.7 относно обхвата на регламента и термина „родителска отговорност”, Глава ІІ, Раздел 2 – чл.8 относно компетентността по дела за родителска отговорност, като е съобразил и практиката на Съда на ЕС- решение С-435/06, т.49 и т.57, където е прието, че посоченият регламент обхваща компетентността на съдилищата по всички права и задължения, отнасящи се до личността или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект, както и че съгласно постоянната съдебна практика националната юрисдикция, която в рамките на своята компетентност е длъжна да прилага нормите на общностното право, има задължението да осигури пълното действие на тези норми и ако е необходимо, по собствена инициатива да не прилага всяка противоречаща разпоредба от националното законодателство (вж. по-конкретно Решение от 9 март 1978 г. по дело Simmenthal, 106/77, Recueil, стр. 629, точки 21—24, Решение от 19 юни 1990 г. по дело Factortame и др., C-213/89, Recueil, стр. I-2433, точки 19—21 и Решение от 18 юли 2007 г. по дело Lucchini, C-119/05, Сборник, 2007 г., стp. I-6199, точка 61). В този смисъл е и даденото тълкуване в решение от 21 октомври 2015 г., С-215/ 15, постановено по преюдициалното запитване по въпроса искът на единия родител съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за пътуване на детето им извън държавата-член по неговото пребиваване и за издаването на паспорт на името на това дете дали попада в материалното приложно поле на Регламент (ЕО) № 2201/ 2003. В случая съдът при спазване разпоредбата на чл.17 в Раздел 3 на Глава ІІ от Регламент № 2201/2003г. е бил длъжен служебно да следи за своята компетентност по делата, за които регламентът се отнася и е длъжен да прогласи, че не е компетентен като е установил , че детето има обичайно местопребиваване в Германия.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 06.12.2019г. по гр.д.№641/2019г. на ОС Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: