О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 803
гр.София, 08.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2190 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Национална гимназия за древни езици и култури ,,К. К. Философ”, представлявана от директора М. С. П. чрез адвокат Л. С. и К. П. от АК-С., срещу решение № 626/28.01.2019 г. по гр.д. № 13793/2018 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 03.08.2018 г. по гр.д. № 81236/2017 г. на Софийски районен съд, 87 състав и са уважени предявените искове на А. А. Т. против НГДЕК ,,К. К. Философ”, за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № 597/14.09.2017 г. за уволнение на А. А. Т., на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ – при намаляване на обема на работата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ,,Учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап – учител по старогръцки език”, както и в частта за присъденото обезщетение за оставането без работа поради незаконното уволнение в размер на 4594,07 лева.
Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че решението е очевидно неправилно и са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да определи правилно предмета на спора обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; 2. Длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; 3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи, посочени във въззивната жалба; 4. Допустимо ли е да се прилага по аналогия колективен трудов договор, който не е подписан от принципала на работодателя Министерство на културата и работодателят не членува в нито една работодателска организация страна по него; 5. Допустимо ли е да се прилага по аналогия същият колективен трудов договор при положение, че училището се съобразява само и единствено с нормативната уредба на МОН по отношение на организацията и провеждането на учебния процес, и следва ли такъв колективен трудов договор да се прилага и по отношение на разпоредбите на КТ; 6. Допустимо ли е този колективен трудов договор да се прилага, съобразно разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ; 7. Допустимо ли е да се установяват взетите под внимание критерии и въз основа на тях решения, при подбор по чл.329 КТ, със свидетелски показания; 8. Допустимо ли е да се присъди обезщетение за целия период, визиран в чл.225 КТ, при положение, че ищецът не е доказал по несъмнен начин и категоричен начин оставането си без работа за посочения период само и единствено поради разглежданото уволнение. Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
От А. А. Т. чрез адвокат А. Т. от АК-С. е подаден отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба и счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно чл.333, ал.4 КТ, ищецът се ползва от закрила при уволнение, предвидена и в чл.10.3 от колективния трудов договор в системата на образованието. По аргумент от разпоредбата на чл.51, ал.2 КТ, че на равнище отрасъл може да бъде сключен само един колективен трудов договор, според съда, действащият за системата на народната просвета колективен трудов договор обвързва работниците, служителите и всеки работодател в тази система. Въззивният съд е установил, че ищецът е член на синдикална организация към КНСБ в средно образователно училище, подписала колективния трудов договор, поради което се ползва със закрилата при уволнение по чл.333, ал.4 КТ, която не е била преодоляна от неговия работодател. Отделно, според мотивите на въззивното решение, уволнението е незаконно поради незаконосъобразно извършен подбор по чл.329, ал.1 КТ и възприемайки изводите на първоинстанционния съд, въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, на основание чл.272 ГПК, като потвърждава решението.
При липсата на съображения за нарушения на императивни правила или основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в практиката на Върховния касационен съд, във връзка с предварителната защита на работниците или служителите при уволнение съгласно чл.333 КТ, формалното позоваване на чл.280, ал.2 ГПК не обуславя допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“. Мотивите на съда съдържат неговата преценка за установените по делото правнорелевантни факти и приложението на закона към тях, с оглед на което липсва соченото основание за очевидна неправилност на постановеното решение, засягаща търсената от страните защита.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения: Първите три процесуалноправни въпроса, които се поставят от касатора, обуславят изхода на делото, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, според която съдът е длъжен да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, които имат значение за правилното решаване на спора. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая, въззивният съд е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства – сключения колективен трудов договор за системата на народната просвета и действието му по отношение на работещите по трудово правоотношение учители, вкл. за ищеца по делото и неговия работодател; членуването на ищеца в синдикална организация, подписала КТД и липсата на съгласие от нея за прекратяване на трудовото му правоотношение. Въз основа на тези обстоятелства, съдът е формирал крайния си извод, че не е преодоляна закрилата по чл.333, ал.4 КТ, поради което уволнителната заповед е незаконосъобразна. Поставените от касатора процесуалноправни въпроси, в тази връзка, не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По отношение на въпроси 4, 5 и 6 в изложението не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като същите не покриват изискванията за обуславящ изхода на делото и изводите на съда в обжалваното решение правен въпрос. Въпросите са фактически, а отговорът им е свързан с обсъждане на доказателствата по делото и решаване на правния спор по същество. Въззивният съд приема, че по аргумент от чл.51, ал.2 КТ, колективният трудов договор от 2016 г. се прилага по отношение на работниците и служителите, които са членове на синдикална организация – страна по КТД, т.е. ищецът се ползва от предварителна закрила при уволнение съгласно чл.333, ал.4 КТ и липсват съображения за прилагане на закона по аналогия. Според мотивите на обжалваното решение, отрасловият колективен трудов договор се отнася до всички училища в системата на образованието, без значение на техния принципал, което е в съответствие с разпоредбите на чл.51, ал.2 и чл.57, ал.2 КТ /Правилникът за дейността на Национална гимназия за древни езици и култури ,,К. К. Философ”, изготвен на основание § 8 от ПЗР на ППЗНП, в съответствие със Закона за училищното и предучилищното образование (ДВ, бр.59 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г., също предвижда, че „работниците и служителите от училището имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване според разпоредбите на КТ и КТД за системата на народната просвета“). Ето защо, поставените въпроси за допустимостта „да се прилага по аналогия КТД“ и действието му с оглед разпоредбата на чл.333, ал.4 КТ не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Правният въпрос за приложението на чл.329 КТ е поставен във връзка с изложените във въззивното решение допълнителни мотиви за установено нарушение при извършването на подбор по чл.329 КТ. Тези съображения не са решаващи, доколкото въззивният съд е приел, че не е преодоляна предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.4 КТ, което е достатъчно основание за отмяна на уволнението. С оглед на изложените мотиви в решението, поставеният седми въпрос не обусловя изхода на делото и крайният извод за незаконност на уволнението, поради което също не обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Последният правен въпрос обуславя изхода на делото и правните изводи на съда, но е разрешен в съответствие с установената задължителна съдебна практика в Тълкувателно решение № 6/15.07.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г., на ВКС, ОСГК, според което, доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е за ищеца. Констатацията, че след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка на служителя няма отбелязване да е започнал работа при друг работодател и регистрационната карта от Бюрото по труда, са достатъчно доказателство за установяване на факта на принудителната безработица, както е приел и въззивният съд., поради което не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед измененията в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. При липсата на доводи, че съдебната практика следва да бъде осъвременена, с оглед на промяната в законодателството и обществените отношения или твърдения, че правните норми са неясни или противоречиви, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От А. А. Т. чрез адвокат А. Т. от АК-С. са поискани разноски в касационната инстанция за платеното на 20.03.2019 г. адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 626 от 28.01.2019 г. по гр.д.№ 13793/2018 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Национална гимназия за древни езици и култури ,,К. К. Философ”, представлявана от директора М. С. П., да заплати на А. А. Т., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат А. Т. от АК-С., разноски в касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.