3
Р Е Ш Е Н И Е № 191
гр. София, 16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
при секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1180 по описа за 2019 г.
Производството е по реда на глава XXIV-та ГПК.
Образувано е по молба от С. А. С. с искане за отмяна на влязло в сила решение № 4580/ 14.11.2018 г. по гр.д. № 10062/ 2018 г. на Варненски районен съд, с което е допуснат развод по взаимно съгласие. Молбата има за предмет утвърденото от бракоразводния съд споразумение между съпрузите относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на малолетното дете К. Ц. С.. Основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ГПК са обосновани с твърдения, че двамата съпрузи са били представлявани от адвокат Ч., който молителят не е упълномощавал, а в нарушение на чл. 4, ал. 2 ГПК съдът не му е назначил преводач от руски. Претендира разноски.
Ответникът по молбата Ц. Н. С. възразява, че молбата е неоснователна.
Дирекция за социално подпомагане – [населено място] не е изразила становище, нито е представила доклад в настоящото производство.
С определение № 138/ 26.03.2019 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане. В определението са мотивите за това, че основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ГПК могат да намерят приложение за онази част от решението по чл. 50 СК, с която бракоразводният съд е утвърдил споразумението между съпрузите относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, родено от прекратения по взаимно съгласие брак.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност за участва в делото или не е била надлежно представлявана.
Действително в откритото съдебно заседание от 12.11.2018 г. по гр.д. № 10062/ 2018 г., в което Софийският районен съд е разгледал и уважил молбата за прекратяване на брака между страните по взаимно съгласие по чл. 50 СК и е утвърдил постигнатото споразумение по чл. 51 СК, бракоразводният съд е приел, че двамата съпрузи се представляват от адвокат Ч.. Адвокат Ч. обаче е била упълномощена само от ответника по молбата Ц. С., но не и от молителя. Съставеният съдебен протокол удостоверява със задължителна за съда материална доказателствена сила, че извършените от адв. Ч. процесуални действия за двамата съпрузи се изчерпват в следните изявления: 1) да се даде ход на делото; 2) да не възразява по извършения доклад и 3) молбата да се уважи. Протоколът удостоверява също, че в съдебното заседание молителят се е явил лично и: 1) не е правил възражения по хода на делото и по доклада, 2) поддържал е молбата и 3) е заявил желанието за прекратяване на брака, така както е по молбата.
Охранителното производство по допускане на развод по взаимно съгласие не изисква задължително представителство на съпрузите от адвокат. Изявленията на адв. Ч. не са по-различни и не влизат в противоречие с тези, които молителят е направил и лично. Ето защо настоящият състав на Върховния касационен съд не приема, че правото на участие на молителя в приключилия брачен процес е било нарушено само поради липсата на пълномощно адв. Ч. да го представлява. За да се приеме, че това право действително е било нарушено, е необходимо пълно доказване на втората група твърдения, с които молителят обосновава искането за отмяна на влязлото в сила решение, а именно, че като гражданин на Руската федерация той не знае български. Съгласно чл. 4, ал. 2 ГПК, когато по делото участват лица, които не знаят български, съдът назначава преводач, с помощта на когото тези лица извършват съдопроизводствените действия и им се обясняват действията на съда, а по приключилото дело преводач на молителя не е назначен.
Константна е практиката на Върховния касационен съд, че основанията за отмяна на влязло в сила решение се доказват от страната, която е иницирала производството по реда на глава ХХIV ГПК. Следователно по заявеното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е необходимо да се обсъдят доказателствата за това, спрямо молителя по брачното дело била ли е осъществена хипотезата на чл. 4, ал. 2 ГПК.
Първо, молителят не ангажира доказателства за това, че като гражданин на Руската федерация не знае български. Второ, всички изявления на молителя, вписани в протокола от 12.11.2018 г., са на български. Протоколът е официален удостоверителен документ за извършените пред и от съда действия (чл. 150 ГПК). Той задължава настоящият съдебен състав да приеме, че молителят е направил изявленията си пред брачния съд на български (чл. 179 ГПК). Малко вероятно е лице, което не разбира български, да се яви пред български съд и да упражнява процесуалните си права лично, без да упълномощи адвокат и без да направи искане за назначаване на преводач. Трето, на български са всички съдебни книжа, с които молителят пред брачния съд е упражнил процесуалните си права: три молби, проект за споразумение по чл. 51 СК, декларации за релевантни обстоятелства, включително че владее български в степен да разбира смисъла на изразеното на този език. Малко вероятно е лице да състави поредица от документи на език, който не разбира и да ги адресира до съд, в официалният език на когото не се ориентира. Четвърто, към отговора на молбата за отмяна са представени три пълномощни, подписани от молителя, съставени също на български език. Малко вероятно е лице да извърши поредица от упълномощителни сделки на език, който не разбира.
В обобщение, липсата на доказателствени искания в подкрепа на твърденията, че като гражданин на Руската федерация молителят не знае български и неопроверганата материална доказателствена сила на протокола от откритото съдебно заседание от 12.11.2018 г. по гр.д. № 10062/ 2018 г. на Софийски районен съд, задължават настоящият състав да изключи и хипотезата на чл. 4, ал. 2 ГПК.
Неоснователна е молбата за отмяна на влязлото в сила решение в частта по утвърденото от брачния съд споразумение по чл. 51 СК при конкретните твърденията, с които са обосновани заявените основания по чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ГПК.
При този изход на делото и по аргумент от обратното от чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на молителя остават сторените разноски в производството пред Върховния касационен съд.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от С. А. С. от [населено място], [улица], ЛНЧ [ЕГН] с искане за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 ГПК на влязлото в сила решение № 4580/ 14.11.2018 г. по гр.д. № 10062/ 2018 г. на Варненски районен съд в частта, с която бракоразводният съд е утвърдил споразумението между съпрузите относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на малолетното дете К. Ц. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.