4
Р Е Ш Е Н И Е № 192
гр. София, 17.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
при секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1287 по описа за 2019 г.
Производството е по реда на чл. 7, ал. 5 – 7 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Обжалвано е решение № 1421 по протокол № 34/ 30.11.2018 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1401/ 29.10.2018 г. от А. Г. В. срещу решение № 803 по протокол № 16/ 16.10.2018 г. на Съвета към адвокатска колегия – Варна (Съвета на АК – Варна).
Решението се обжалва от А. Г. В. с искане да бъде отменено поради съществени процедурни нарушения при взетото решение № 803 по протокол № 16/ 16.10.2018 г. на Съвета на АК – Варна, които Висшият адвокатски съвет (ВАдв.С) е бил длъжен, но не е констатирал, и поради нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗА.
Ответникът Висшият адвокатски съвет възразява, че жалбата е неоснователна.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет – аргумент от чл. 7, ал. 5 – 7 ЗА. Налице е надлежна процесуална легитимация – жалбоподател е кандидатът, чието заявление за приемане и вписване в регистъра на АК – Варна е отхвърлено. Спазен е 14-дневният срок по чл. 7, ал. 5 ЗА – жалба вх. № 138/ 14.02.2016 г. е подадена преди решението на ВАдв.С да бъде връчено на жалбоподателя. Налице са и останалите предпоставки за нейната редовност и допустимост, но жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:
Със заявление вх. № 1295/ 08.10.2018 г. жалбоподателят е кандидатствал за приемане и вписване в регистъра на АК – Варна.
С мотивирано решение № 803 по протокол № 16/ 16.10.2018 г. САК – Варна отказва исканията по заявлението, констатирайки пречката по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗА – кандидатът не притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия.
Жалбоподателят е обжалвал решението на Съвета на АК – Варна пред ВАдв.С в сроковете и при условията на чл. 7, ал. 1 – ал. 3 ЗА.
С решение № 1421 по протокол № 34/ 30.11.2018 г. ВАдв.С е оставил жалбата без уважение, като е споделил отрицателната оценка на нравствените и професионалните качества за упражняване на адвокатска професия, дадена от Съвета на АК – Варна. ВАдв.С се е мотивирал с това, че: 1) след 09.05.2000 г., когато кандидатът е приет и е бил вписан в регистъра на адвокатска колегия – Варна, той е работил като медицинска сестра по трудов договор от 2014 г. до решение по протокол № 5/ 12.05.2015 г., с което Съветът на АК – Варна го отписва от адвокатската колегия на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗА; 2) след решението по протокол № 5/ 12.05.2015 г. кандидатът е продължил да осъществява процесуално представителство по наказателни дела, въпреки че е нямал правото да упражнява адвокатска професия, а тези му действия са причинили и отмяна на съдебен акт (присъда № 1/ 05.01.2017 г. по нохд на ОС – Силистра); 3) неоснователен е доводът, че решението за отписването му от АК – Варна е следвало да му се съобщи и не е породило правни последици; 4) неверни са и твърденията в дадените обяснения в заседанието от 16.10.2018 г. пред Съвета на АК – Варна, че кандидатът е поемал защитата на свои познати без възнаграждение (аргумент от договор за правна помощ и съдействие по едно от наказателните дела) и не е знаел за решението за отписването му от регистъра (аргумент от служебна бележка, издадена по искане на кандидата, в която е засвидетелствано взетото решение по протокол № 5/ 12.05.2015 г.), а това, че кандидатът поддържа неверни твърдения пред органите на адвокатурата, е от значение за нравствения му облик; 5) съгласно чл. 48 ЗА, задължение на кандидата е било да върне адвокатската си карта при напускане на АК – Варна, а оплакването в жалбата, с което го поставя в тежест на Съвета на АК, допълнително изключва извода, че притежава необходимите професионални качества да упражнява адвокатската професия.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че оплакванията в жалбата срещу решението на Висшия адвокатски съвет следва да постави в два тематични центъра. Първият се свежда до това, допуснал ли е Съветът на АК – Варна съществени процесуални нарушения при взетото решение № 803 по протокол № 16/ 16.10.2018 г., които рефлектират върху процесуалната (не)законосъобразност на решение № 1421 по протокол № 34/ 30.11.2018 г. на ВАдв.С. Вторият се свежда до обема на съдебния контрол, който законът възлага в компетентност на Върховния касационен съд (чл. 7, ал. 5 – 7 ЗА), когато решението на ВАдв.С по чл. 7, ал. 2 – 4 ЗА е мотивирано с отрицателна оценка на нравствените и професионални качества на кандидата за упражняване на адвокатска професия (с материалната пречка по чл. 4, ал. 2, т. 5 ЗА).
Оплакванията за допуснати процедурни нарушения жалбоподателят базира на твърденията, че: 1) Съветът на АК – Варна е взел решението в присъствието на членове на Контролния съвет и на Дисциплинарния съд към АК – Варна и на член на Висшия дисциплинарен съд; 2) на заседанието от 16.10.2018 г. са обсъждани писмени доказателства, с които членовете на САК – Варна са нямали възможността да се запознаят предварително; 3) в заседанието от 16.10.2018 г. жалбоподателят е бил поканен и е дал обяснения пред Съвета на АК – Варна, но за това не е бил уведомен своевременно и 4) не му е връчен препис от протокол № 16/ 16.10.2018 г. на САК – Варна, за да поиска поправката на вписаните неточни и неверни негови изявления.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че законът не предвижда: 1) заседанията на Съвета на адвокатската колегия да се провеждат при закрити врати; 2) срок, в който членовете на Съвета на АК предварително да се запознават с материалите по заявлението; 3) срок за предварителна подготовка на кандидата, който е бил поканен да се яви лично в заседание на Съвета на АК и 4) процедура по поправка на протокол от заседание на Съвета на АК. Твърденията за нарушение на процедурни правила, каквито законът не предвижда, не обосновават процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение на ВАдв.С. За извода, че то е процесуално законосъобразно, е достатъчно да се посочи, че: 1) и двете решения са взети от компетентните органи на адвокатурата – съответно от Съвета на АК – Варна (чл. 6, ал. 1 ЗА) и от ВАдв.С (чл. 7, ал. 2 – 4 ЗА); 2) решение № 803 по протокол № 16/ 16.10.2018 г. е взето при необходимия кворум – в присъствието на осем от единадесетте основни членове на САК – Варна (чл. 88, ал. 3, изр. 1 ЗА) и при необходимото мнозинство – единодушно от гласувалите основни членове (чл. 88, ал. 3, изр. 2 ЗА) и 3) решение № 1421 по протокол № 34/ 30.11.2018 г. е взето при необходимия кворум – в присъствието на 11 от 15-те основни членове на ВАдв.С (чл. 120, ал. 2, изр. 1 ЗА) и при необходимото мнозинство – единодушно от гласувалите основни членове (чл. 120, ал. 2, изр. 2 ЗА).
По заявлението на жалбоподателя за приемане и вписване в регистъра на АК – Варна компетентните органи на адвокатурата (САК – Варна, а след това – и ВАдв.С) са били длъжни да оценят неговите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия. Материалната предпоставка по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗА е от значение за придобиване на правото да се упражнява адвокатска професия. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗА, адвокатска професия може да упражнява само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатска колегия. С решението по протокол № 5/ 12.05.2015 г., с което жалбоподателят е бил отписан от АК – Варна, той е загубил това свое право.
Съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията на Република България, адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Съгласно чл. 134, ал. 2 КРБ, вр. чл. 6 и чл. 7, ал. 1 – 4 ЗА, законът възлага в правомощие на компетентните органи на адвокатурата да извършат проверка и да оценят онези нравствени и професионални качества, които кандидатът следва да притежава, за да упражнява адвокатска професия. При тази оценка органите на адвокатурата разполагат с оперативна самостоятелност. КРБ и Законът за адвокатурата ограничават съдебния контрол на Върховния касационен съд върху дадената оценка само до преценка, дали фактите и обстоятелствата, с които Висшият адвокатски съвет е обосновал или изключил материалната предпоставка по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗА, действително могат да бъдат отнесени към нравствените и професионални качества, които са необходими за упражняване на адвокатска професия.
Обжалваното решение на ВАдв.С съдържа мотиви, обективно годни да изключат предпоставката по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗА. Довода за неговата материална незаконосъобразност жалбоподателят извежда с твърденията, че отрицателната оценка ВАдв.С е базирал на последиците на решението по протокол № 5/ 12.05.2015 г. на Съвета на АК – Варна за отписването му от регистъра на адвокатите при тази колегия. Това решение обаче не е породило правни последици, защото не му е било съобщено, не е обнародвано в неофициален раздел на Държавен вестник и след него жалбоподателят е продължил да фигурира в регистъра на адвокатите при АК – Варна.
С решението по протокол № 5/ 12.05.2015 г. жалбоподателят е бил отписан от регистъра на адвокатите при АК – Варна. Решението е взето на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗА по молба вх. № 489/ 05.05.2015 г. от жалбоподателя и сигнал вх. № 356/ 02.04.2015 г.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че след като решение по протокол № 5/ 12.05.2015 г. е взето и на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗА, Съветът на АК – Варна е нямал задължението да го съобщава. Решението е необжалваемо, доколкото с него е бил разгледан не само подадения сигнал, но е уважена и молбата на жалбоподателя да бъде отписан от регистъра на адвокатите при АК – Варна (аргумент от обратното от чл. 538, ал. 1 ГПК, а и от чл. 22, ал. 3 ЗА).
Законът за адвокатурата не изисква решенията по чл. 22, ал. 1 ЗА да се обнародват в Държавен вестник.
Необжалваемото решение е породило правни последици и е вписано в регистъра на АК – Варна по личната партида на жалбоподателя. Законът за адвокатурата не предвижда личната партида на адвоката да се закрива след взето решение за отписване от адвокатската колегия. Такова законово правило не само липсва, но би било и нелогично. Решението за отписване погасява правото да се упражнява адвокатска професия (аргумент от обратното от чл. 3, ал. 1 и 2 ЗА). Фактът следва да е лесно установим от всяко лице, което ползва или има намерение да ползва адвокатски услуги. Фактът е лесно установим при справка за вписаните обстоятелства по личната партида на адвоката от регистъра на съответната адвокатска колегия, който е общодостъпен.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема за неоснователен и довода за материалната незаконосъобразност на обжалваното решение на Висшия адвокатски съвет.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. Г. В. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН], срещу решение № 1421 по протокол № 34/ 30.11.2018 г. на Висшия адвокатски съвет.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.