О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 86 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на Х. Ю. Х., приподписана от особен представител адвокат Д. Р. от АК-В. срещу определение № 485/31.07.2019 г. по ч.гр.д. № 370/2019 г. на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава определение № 1281 от 23.04.2019 г. по гр.д. № 1/2019 г. на Окръжен съд Варна, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено определение от 07.03.2019 г. за прекратяване на делото и са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на двамата ответници в размер на общо 850 лева в тежест на жалбоподателя Х. Ю. Х., на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Частната касационна жалба съдържа твърдения за влошено финансово положение и липса на средства за заплащане на присъдения хонорар, с искане да бъде отменено постановеното определение, а евентуално да бъде изменено поради прекомерност на адвокатското възнаграждение. В изложение към частната жалба се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „Допуска ли ГПК, в тежест на ищеца, за когото чл.78, ал.4 ГПК предвижда, че е отговорен да репарира разноските по прекратено дело, да се постави адвокатско възнаграждение, ако доказателствата за неговото заплащане ответникът представя към молбата за допълване на определението в частта за разноските?“
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима.
От данните по делото се установява, че производството е било образувано по исковете на Х. Ю. Х. против П. М. А. и Т. Б. И., но е било прекратено преди първото открито заседание поради оттегляне на исковете. Съдът е приел, че на 12.02.2019 г. делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.03.2019 г., но с молба с вх. № 6894/05.03.2019 г. ищцата оттеглила исковете, поради което съдът е прекратил производството. Двамата ответници са поискали допълване на определението по реда на чл.248 ГПК /молба вх. № 7295/07.03.2019 г./, което съдът е уважил и е присъдил общо 850 лева, съгласно представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 18.02.2019 г. Изводите на първата инстанция са възприети от въззивния съд, който е потвърдил определението по чл.248, ал.1 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, според чл.274, ал.3 ГПК, се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, които в случая не са налице. Отговор на поставения въпрос, за крайния момент, до който страната може да поиска присъждане на направените от нея разноски, при прекратяване на съдебното производство на основание чл.232 ГПК преди първото открито съдебно заседание и да представи доказателства за реалното им извършване, се дава в съдебната практика на ВКС, формирана с ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, т.11 и постановените по чл.274, ал.3 ГПК определение № 455/12.11.2010 г. по ч.гр.д. № 405/2010 г. на II г.о., определение № 101/12.03.2012 г. по ч.гр.д. № 102/2012 г. на II г.о. и определение № 66/07.04.2017 г. по ч.гр.д. № 49/2017 г. на I г.о., с които се приема, че правото на ответника на разноски при оттегляне на иска, възниква и при прекратяване на делото съгласно чл.78, ал.4 ГПК, доколкото същият е направил своевременно искане за присъждането им. След като разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК не установява краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда, респективно да бъдат представени доказателства за извършването им, то ответникът може да стори това до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, а ако производството по делото е прекратено по искане на ищеца, в хипотеза на оттегляне или отказ от иска, преди провеждане на първото съдебно заседание по делото – и след постановяване на определението, с което производството е прекратено. В същия смисъл са определение № 455 от 12.11.2010 г. по ч.гр.д. № 405/2010 г. на II г.о. и определение № 66/07.04.2017 г. по ч.гр.д. № 49/2017 г. на І г.о., в които се приема, че когато основанието за прекратяване на делото е по причина извън поведението на ответника, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл.248 ГПК.
Отделно от това, липсата на финансови възможности не е основание за освобождаване на страната да заплати направените от насрещната страна разноски по чл.78 ГПК, тъй като въпросът има значение за освобождаването на ищцата от дължимите от нея такси и разноски за водене на делото, но не и върху отговорността за разноските на ответниците. В хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК съдът може да намали адвокатското възнаграждение, платено от насрещната страна, като й присъди по-малък размер, но само при надлежно направено възражение, каквото в случая липсва в отговора на молбата за допълване по чл.248 ГПК (определение № 737/14.11.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6530/2013 г. на ВКС, IV г.о.).
След като съдебната практика на Върховния касационен съд по въпроса е уеднаквена и липсват аргументи да се измени съществуващата практика или да бъде създадена нова практика по приложението на чл.78, ал.4, във връзка с чл.80 ГПК, не може да се приеме, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 485/31.07.2019 г. по ч.гр.д. № 370/2019 г. на Апелативен съд Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.