4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 735/16.10.2019
Върховен касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закритото заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1996 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 261/ 30.01.2019 г. по гр.д. № 3688/ 2017 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 3814/ 30.05.2017 г. по гр.д. № 8754/ 2012 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил исковете на Д. К. К., както следва:
· срещу Е. И. Д., В. П. Н. и В. Г. Н. за прогласяване нищожността на договора по н.а. № 174/ 18.10.2002 г. за покупко-продажба на един апартамент в [населено място] като привиден, прикриващ съгласие за удовлетворяване на кредитор по начин, различен от предвидения в закон (чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 152 ЗЗД);
· срещу Е. И. Д. – с правна квалификация съответно чл. 34, пр. 1 ЗЗД за връщането на апартамента; чл. 59 ЗЗД за сумата 43 809 лв. – обезщетение за ползване на апартамента без основание в периода 03.04.2004 г. – 21.06.2012 г. и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 16 000 лв. – законни лихви върху главницата в периода 03.04.2004 г. – 03.06.2012 г. и чл. 59 ЗЗД за сумата 97 089 лв. – пазарна стойност на апартамента;
· срещу В. С. З. и З. В. З. – да се признае за установено, че Д. К. К. е собственик на апартамента, а тези двама ответници да предадат на ищеца владението на имота (чл. 108 ЗС).
Решението се обжалва от Д. К. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните въпроси: 1. Ако по делото се съберат доказателства за друг вид нищожност на договора на основание, различно от заявеното с иска и тази нищожност обуславя изхода на делото, длъжен ли е съдът да разгледа и това основание за нищожност, което по същество представлява инцидентен установителен иск и има преюдициално значение за изхода на делото? 2. Длъжен ли е гражданският съд да постанови своето решение съобразно доказателствата, събрани по наказателно дело, когато те са от съществено значение за правния спор и страната е поискала да бъдат приобщени по гражданското дело? 3. Липсата на мотиви или неправилните мотиви представляват ли самостоятелно основание за отмяна на решението? Касаторът счита въпросите включени в предмета на делото, като по първите два обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол, а по третия – по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението. По същество се оплаква, че е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения (чл. 12, вр. чл. 236, ал. 2 ГПК) и необоснованост. Претендира разноските по делото.
Ответниците Е. Д., В. и В. Н., ответници и по касация, възразяват, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно.
От останалите ответници не е постъпил отговор на касационната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че жалбата е с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на исковете над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ищецът. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но е изключено всяко основание за допускане на касационния контрол. Съображенията са следните:
Въззивният съд е приел, че по иска за прогласяване нищожността на договора по н.а. № 174/ 18.10.2002 г., с който ищецът Д. К. е продал на ответника Е. Д. един апартамент в [населено място] срещу цена 26 590 лв., като привиден, прикриващ съглашение, с което е уговорен начин на удовлетворяване на кредитора по договор за заем за сумата 5 000 евро, различен от предвидения в закона, в тежест на ищеца е да докаже: 1) договора за покупко-продажба; 2) договора за заем и 3) съглашението, което противоречи на чл. 152 ЗЗД. Позовал се е на решение № 408/ 10.09.2010 г. по гр.д. № 82/ 2009 г. и на решение № 470/ 16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/ 2010 г., все на ВКС, ГК, IV-то отд. В двете решения тези факти са приети като релевантни по такъв иск за нищожност на договор.
След това въззивният съд е пристъпил към обсъждане на доказателствата, включително на тези, събрани по наказателно дело, което е било приобщено към настоящото гражданско дело. Приел е, че нотариалният акт № 174/ 18.10.2002 г. доказва сключеният договор за покупко-продажба на апартамента с продавач ищеца и купувач ответника Е. Д., а събраните доказателства по наказателното дело – сключеният договор за заем за сумата 5 000 евро. Приел е, че по този договор заемател е ищецът, а заемодател Н. Т. Т. – трето за процеса лице, по отношение на което приобщеното наказателно дело е приключило с оправдателна присъда.
След това въззивният съд е съобразил, че страните по атакувания договор са различни от страните по договора за заем. Заключил е, че поради това е невъзможно договорът по н.а. № 174/ 18.10.2002 г. с продавач ищеца и купувач ответника Е. Д. да прикрива съглашение кредиторът по договора за заем (трето лице) да бъде удовлетворен по начин, различен от посочения в закона, а договорът за покупко-продажба да прикрива съглашение, което да противоречи на чл. 152 ЗЗД. Правото на собственост върху апартамента е придобил купувачът (ответникът Е. Д.), а не заемодателят (третото за процеса и за договора за покупко-продабжба лице). Позовал се е на решение № 392/ 18.01.2012 г. по гр.д. № 1487/ 2010 г. на ВКС, ГК, IV-то отд., в което се приема, че когато заемодателят е различен от купувача по договор за покупко-продажба, чиято нищожност се претендира като привиден, прикриващ съглашение за удовлетворяване на кредитор по начин, различен от предвидения в закона (чл. 152 ЗЗД), искът е неоснователен – страните по двете правоотношения са различни.
Въззивният съд е обсъдил и оплакването във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, с което исковете са били отхвърлени, че при съществено процесуално нарушение първата инстанция не е обсъдила други събрани доказателства по приобщеното наказателно дело. Те доказвали, че действителният купувач по договора по н.а. № 174/ 18.10.2002 г. е лицето, предоставило заема на ищеца, а не ответникът Е. Д.. Въззивният съд се е мотивирал с това, че по делото не е предявен иск за нищожността на договора по н.а. № 174/ 18.10.2002 г., като сключен и при персонална симулация – на страната на купувача.
Така въззивният съд достига до извода, че предявеният иск за нищожността на договора по н.а. № 174/ 18.10.2002 г. е неоснователен; неоснователни са и останалите предявени искове, доколкото правата по тях са обусловени от изхода на спора по иска за нищожност на този договор, а следва да потвърди първоинстанционното решение.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че подвигнатите въпроси са във взаимна връзка. Първият е обуславящ, а останалите два – обусловени. Всички произтичат от касационното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение. Според касатора, въззивният съд е бил длъжен да се произнесе не само по заявеното с иска основание за нищожност на договора за покупко-продажба по н.а. № 174/ 18.10.2002 г., но да изследва и всяко друго незаявено, стига събраните по делото доказателства да го установяват – в случая за персонална симулация на купувача. Касаторът обосновава очевидната неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК с твърденията, че само от прочита на решението се установява отказът на въззивния съд да обсъди доказателства, годни да установят персоналната симулация на купувача по договора по н.а. № 174/ 18.10.2002 г. Следователно всички основания за допускане на касационния контрол се свеждат до процесуално-правния въпрос за задължението съдът да се произнесе по незаявено с иска основание за нищожността на договор.
По този въпрос практиката на Върховния касационен съд, а и на Върховния съд на Република България, е константна и категорична. Тя изключва всяка възможност съдът да се произнася по незаявено с иска основание, включително когато предявеният иск е за прогласяване на нищожността на договор. Базира се на основно начало на гражданския процес – диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК). Настоящият състав я споделя. На второ място, решението съответства на онези решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, които въззивният съд е цитирал. Изложеното изключва всяко основание по чл. 280, ал. 1, а и заявеното по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора остават разноските, сторени и пред настоящата инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 261/ 30.01.2019 г. по гр.д. № 3688/ 2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.