3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 46/04.02.2020 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3451 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 722/ 17.06.2019 г. по гр.д. № 895/ 2019 г., с което Варненският окръжен съд, изменяйки решение № 357/ 30.01.2019 г. по гр.д. № 14509/ 2018 г. на Варненски районен съд, е отхвърлил исковете на М. Т. Т. срещу Икономически университет – В. по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 – 3 КТ; осъдителният – в частта, с която първата инстанция го е уважила.
Решението се обжалва от М. Т. Т. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпросите: 1. Следва ли съдът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да признае за незаконно уволнението по чл. 58, ал. 1, т. 6 Закона за висшето образование и да го отмени, само защото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ректорът на висшето учебно заведение е посочил по-ранна дата от тази, на която трудовото правоотношение е било прекратено? и 2. Допустимо ли е да се извърши втора атестация на лице, заемащо академична длъжност, преди да е изтекъл 3-годишният период, установен в чл. 57, ал. 1 от Закона за висшето образование? и 3. Може ли такава извънредна атестация да се основава на подзаконов нормативен акт? Касаторът счита въпросите обуславящи въззивното решение. По първия обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (противоречие с конкретни решения на ВКС, на които се позовава), а по втория – по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (от значение за точното прилагане на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО и принос за развитието на правото). По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендира разноските по делото.
Ответникът Икономически университет – В. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет (изрично чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК), подадена от легитимирана страна (касатор е ищецът), при спазен срок по чл. 283, ал. 1 ГПК и всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображенията са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, въззивният съд е приел за законно прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата М. Т. Т. на основание чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО на заеманата академична нехабилитирана длъжност „асистент“ в катедра „Финанси“ на Икономически университет – В., което е било извършено със заповед № 2579/ 07.09.2018 г. на ректора на Университета. Приел е за неоснователен довода в исковата молба, че уволнението е незаконно само поради това, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение ректорът на Университета е посочил по-ранна дата от тази, на която трудовото правоотношение в действителност е било прекратено. Приел е за неоснователен и довода в исковата молба, че уволнението е незаконно и само поради това, че втората отрицателна атестация на ищцата е била извършена в 1-годишен срок след предишната (също отрицателна) атестация. Мотивирал се е с това, че 1-годишният срок е установен в чл. 4, ал. 7, вр. ал. 8 от Правилата за атестиране на академичния състав на Икономически университет – В.. Правилата са приети от Академичния съвет на Университета в упражнение на компетентност по чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗВО, вр. чл. 16 от Закона за развитие на академичния състав в Република България. Те обвързват ищцата, защото не са били обжалвани пред административния съд по реда на АПК и отменени (чл. 38 ЗВО).
При тези мотиви на въззивният съд настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че само първият повдигнат въпрос обуславя въззивното решение. Той обаче не противоречи, а съответства на константната практика на Върховния касационен съд. В свои решения Върховния касационен съд приема, че: 1) основанието по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО за прекратяване на трудовото правоотношение е специално и се прилага за лицата на академична длъжност; 2) съгласно чл. 59 ЗВО, за неуредените от специалния закон въпроси, се прилага КТ и 3) фактическият състав на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО не включва предизвестие (така решение № 190/ 13.02.2000 г. по гр.д. № 1205/ 2000 г. III-то ГО, решение № 103/ 18.07.2018 г. по гр.д. № 2119/ 2017 г. III-то ГО, решение № 12/ 15.01.2020 г. по гр.д. № 3825/ 2018 г. на ВКС). В други решения на ВКС се приема, че съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, при прекратяване на трудовия договор без предизвестие прекратяването настъпва от момента на получаване на писменото изявление от насрещната страна (така решение № 54/ 01.03.2011 г. по гр.д. № 1939/ 2009 г., IV-то ГО, решение № 332/ 28.10.2014 г. по гр.д. № 1350/ 2014 г., IV-то ГО). В никое от тези решения, нито в онези, на които касатора се позовава (решение № 573/ 30.10.2009 по гр.д. № 5163/ 2008 г. II-ро ГО, решение № 961/ 28.11.1991 г. по гр.д. № 789/ 1991 г., III-то ГО, решение № 275/ 07.11.2013 г. по гр.д. № 2221/ 2013 г. на ВКС, III-то ГО), не е прието, че правото по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ възниква, когато в издадената заповед за уволнение работодателят е удостоверил различна дата от тази, която чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ сочи за релевантната за прекратяване на трудовото правоотношение. Тази практика настоящият състав споделя, а не съзира основание да я променя. Изложеното изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, а и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за допускане на касационния контрол по първия материално-правен въпрос.
За извода, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО е било осъществено – две последователни отрицателни атестации на заеманата от ищцата нехабилитирана академична длъжност, въззивният съд е приел, че: 1) втората, също отрицателна, атестация е извършена в 1-годишен срок след първата; 2) 1-годишният срок е уреден в чл. 4, ал. 7 и 8 от Правилата за атестиране на Академичния съвет на Икономически университет – В. и 3) срокът обвързва ищцата, тъй като Правилата не са били обжалвани пред административния съд и отменени по реда на АПК.
Както бе пояснено, в своята практика ВКС константно приема, че основанието по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО за прекратяване на трудовото правоотношение – две последователни отрицателни атестации на лице, заемащо академична длъжност, – е предвидено в специалния закон. Съгласно чл. 16 от Закона за развитие на академичния състав, лицата заемащи академични длъжности, подлежат на периодично атестиране не по-малко от един път на пет години по ред, определен в Закона за висшето образование и правилниците на висшите училища и на научните организации. Академичният съвет на висшето училище е органът, компетентен да утвърди правилата за атестиране (чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗВО). Академичният съвет е орган за управление на висшето училище (чл. 24, ал. 1 ЗВО), а неговите актове могат да се обжалват пред административния съд по реда на АПК (чл. 38 ЗВО). Следователно за да отхвърли и втория довод в исковата молба за незаконност на уволнението, въззивният съд е приел, че чл. 38 ЗВО приравнява Правилата за атестиране на академичния съвет на висшето училище към индивидуалния административен акт, а в спора за законността на уволнението по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО се прилага чл. 17, ал. 2 ГПК. Следователно въпросът, който обуславя въззивното решение, е: Длъжен ли е съдът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да приложи чл. 17, ал. 2 ГПК относно Правилата за атестиране, приети от академичния съвет на висшето училище, по спора за законността на уволнението на основание чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗВО? Различни са повдигнати от касатора въпроси, а за тях е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, извършени от ответника, ответник и по касация, в настоящото производство. Те се изразяват в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, вкл. ДДС.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 722/ 17.06.2019 г. по гр.д. № 895/ 2019 г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА М. Т. Т. ЕГН [ЕГН] да заплати на Икономически университет – В. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 439.00 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.