1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
гр.София, 26.02.2020г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: гЕНИКА мИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4085 описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу Решение № 3253 от 07.05.2019 г. по в.гр. д. № 4124/2018 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено Решение № 294702 от 15.12.2017 г. по гр.д. № 10010/2017 г. по описа на Софийски районен съд и производството е прекратено.
Жалбоподателя „Антисел България“ ООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден e отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, като се излагат и съображения за очевидната неправилност на въззивното решение. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът Л. В. В. чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор, в който са изложени съображения за неоснователността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, намира следното:
Установено е, че по силата на трудов договор № 57/31.07.2009 г. между страните между страните е имало трудово правоотношение/което е променяно с анекс от 03.02.2010 г. и допълнително споразумение от 16.06.2011 г./, по което ищеца е зает на длъжността „сервизен инженер“ в ищцовото дружество.
Констатирано е, че съобразно уговорената в договорите за повишаване на квалификацията при прекратяване на трудовото правоотношение между страните се дължи неустойка, както следва: при прекратяване в срок до 1 година от завършване на обучението – неустойка в размер на двойния на стойността на обучението и всички разходи по осъществяването му; 2/ при прекратяване в срок от 2 – 5 години от обучението неустойката е в размер на стойността на обучението и всички разходи по осъществяването му; 3/ при прекратяване в срок от 6 – 10 години от обучението неустойката е в размер на половината от стойността на обучението и всички разходи по осъществяването му.
Установено, е че с нотариална покана получена на 18.11.2015 г. от работодателя, работникът е отправил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, като е заявил изрично, че иска трудовото правоотношение да бъде прекратено преди изтичането на срока на предизвестие и същото е прекратено считано от 18.12.2015 г., а работодателят е предявил иск за неустойките уговорени в договорите за повишаване на квалификацията в общ размер от 17 380 лв./по договор от 22.11.2012 г. – 744, 49 лв, по договор от 17.06.2013 г. – 2 224, 79 лв., по договор от 16.05.2014 г. – 2 027,28 лв., по договор от 23.05.2014 г. – 807,81 лв., по договор от 25.05.2015 г. – 4 636, 32 лв. и по договор от 29.06.20155 г. – 6 939, 46 лв./.
Констатирано е, че работодателят е направил извънсъдебно прихващане със сума в размер на 1 308, 24 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците ноември и декември 2015 г., поради което е претендирал и му е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 15 999, 91 лв.
Въззивния съд при тези данни е приел, че липсва яснота за размера на предявения иск и с разпореждане от 22.05.2018 г. е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да изложи по кой/кои от процесните договори е направено прихващането, респективно да бъде уточнен размерът на неустойката по всеки един от шестте договора.
При разглеждане на спора по същество въззивният съд е счел, че обжалваното първоинстанционно решение е процесуално недопустимо, тъй като същото е постановено при нередовна искова молба, поради липса на индивидуализация на вземанията, а с молбата уточнение от 04.07.2018г. не са отстранени нередовностите й, поради което постановеното първоинстанционно решение е обезсилено, а производството по иска е прекратено/по см. на чл. 270, ал.3 ГПК/.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: длъжен ли е въззивния съд, като израз на служебното начало в процеса да остави повторно исковата молба без движение, ако прецени, че след разпореждането му за оставяне без движение ищецът не е отстранил всички нередовности, допустимо ли е възивния съд да постанови обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото за констатирани нередовности, които не е посочил в разпореждането си за оставяне на исковата молба без движение, а е констатирал след подаване на молба за уточнение в съдебно заседание при изготвяне на съдебния акт по съществото на спора и следва ли при подадено заявление по чл. 410 ГПК за определена парична сума и издадена заповед за тази сума, в производството по установителен иск да се приеме, че вземането не е установено поради това, че същото е заявено частично в заявлението по 410 ГПК. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Позовава се на решения на състави на ВКС по проложението на чл.422 ГПК и относно правомощията на въззивния съд.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по уточнения въпрос : възивният съд може ли да постанови обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото за констатирани нередовности на исковата молба едва при изготвяне на съдебния акт по съществото на спора, на основание чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите поставени от жалбоподателя въпроси, както и твърдението му за допусната от съда очевидна неправилност, касаят преценката за правилността на обжалваното въззивно решние и по тях съдът следва да се произнесе при постановяване на решение по съществото на спора.
Предвид изложените съображения, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване решение № 3253 от 07.05.2019 г. по гр. д. № 4124/2018 г. на Софийския градски съд.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІV г. о. за насрочване в открито съдебно заседание след внасяне на държавна такса от „АНТИСЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ООД в размер на 320 лева в седмичен срок от съобщаването му за това, като му се укаже да представи копие от вносния документ в канцеларията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: