4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 703
София, 26.09. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 1847 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на К. А. К. чрез адвокат В. И. от АК-В. срещу решение № 44/21.02.2019 г. по в.гр.д. № 26/2019 г. на Окръжен съд Враца, с което се потвърждава решение № 946/12.12.2018 г. по гр.д. № 3481/2018 г. на Районен съд Враца и са отхвърлени предявените искове от К. А. К. срещу Детска градина „Тошка Петрова”, [населено място], при участието на подпомагаща страна [община], за признаване на незаконно и отмяната на Заповед № 6/31.03.2017 г. за дисциплинарно уволнение на К. А. К., за възстановяването й на заеманата от нея преди уволнението длъжност „директор”, както и за обезщетение в размер на 6693,60 лева за оставането без работа за срок от 6 месеца поради незаконното уволнение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса: Наличието на определени извънредни обстоятелства следва ли да се разглежда като част от съдържанието на критериите по чл.189, ал.1 КТ? Изложени са съображения, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От Детска градина „Тошка Петрова”, [населено място], чрез адвокат Б. Т. от АК–В. е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна, като претендират разноските в касационната инстанция.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата е работила по трудово правоотношение на длъжността „директор” на Детска градина „Тошка Петрова” [населено място], с филиал „Митко Палаузов” [населено място], прекратено със Заповед № 6/31.03.2017 г. на кмета на [община], на основание чл.330, ал.2, т.6, във вр. с чл.187, ал.1, т.3, 8 и 10 КТ, поради неизпълнение на възложената работа, злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя и неизпълнение на други трудови задължения предвидени в закони и други нормативни актове, като неосъществен контрол върху организацията за доставка на гориво и превишаване на правомощията. Преди налагане на наказанието, работодателят е изискал обяснения по реда на чл.193 КТ, след което е издал мотивирана заповед за уволнение, с което са изпълнени законовите изисквания за налагане на дисциплинарно наказание. Според мотивите на съда, нарушенията на трудовата дисциплина са тежки и са настъпили негативни последици от тях, а предходните наказания на ищцата потвърждават извода за липса на самокритично отношение към извършеното. Наложената дисциплинарна мярка от работодателя съответства на извършеното от служителя и не е налице нарушение на чл.189, ал.1 КТ, поради което исковете на основание чл.344, ал.1, т.1, 2, и 3 са неоснователни.
При проверката за допустимост на подадената касационна жалба, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като оплакванията в изложението не покриват изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно дадените указания в т.1 от тълкувателно решение № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В случая, поставеният в изложението към касационната жалба материалноправен въпрос, дали наличието на извънредни обстоятелства следва да се преценяват като част от съдържанието на критериите по чл.189, ал.1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание, няма отношение към решаващите изводи на въззивния съд, че фактическите обстоятелства около издаването на заповедта за временно преустановяване на заниманията в детската градина е без правно значение, доколкото ищцата не е имала правомощия да вземе самостоятелно решение за това, с което фактически е нарушила трудовите си задължения като директор и е осъществила нарушенията по чл.187, ал.1 т.3, 8 и 10 КТ, за което всъщност е наложеното дисциплинарно наказание. В този смисъл, в изложението на касатора по чл.284, ал.3 ГПК не е поставен правен въпрос във връзка с предмета на делото, а съображения, които имат отношение към правилността на фактическите изводи на въззивния съд, че превишаването на правомощията и неизпълнението на трудовите задължения са основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност, когато нарушенията на трудовата дисциплина са тежки, а мотивите са без правно значение. По своето съдържание, въпросът представлява касационен довод за необоснованост на приетите фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, които могат да бъдат преценявани по съществото на правния спор, но не и в производството за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК.
Независимо от изложеното, в съдебната практика на ВКС се приема, че при определяне на дисциплинарното наказание се взема предвид не само тежестта на нарушението, но също обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В този смисъл, от значение за тежестта на нарушението е също какви са последиците от допуснатото нарушение и доколко те са повлияли върху дейността на работодателя, с оглед упражняваната от работника или служителя трудова функция. Преценката на наказващия орган е задължителна според чл.189 КТ, а дали е извършена правилно следва да се установи от съда при спор за законността на дисциплинарното наказание и решаване на въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното от работника или служителя, като се вземе предвид тежестта на нарушението и всички обстоятелствата, при които е било извършено. В случая, изложените доводи за фактическите констатации на въззивния съд са по съществото на правния спор и в този смисъл са от значение за правилността на решението, поради което не подлежат на преценка в производството по чл.288 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба е поискал заплатените на адвокат Б. Т. от АК–В. разноски в касационната инстанция по договор за правна защита и съдействие от 17.04.2019 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 44 от 21.02.2019 г. по в.гр.д. № 26/2019 г. на Окръжен съд Враца.
ОСЪЖДА К. А. К., ЕГН [ЕГН] да заплати на Детска градина „Тошка Петрова”, [населено място], с филиал „Митко Палаузов” [населено място], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат Б. Т. от АК–В., разноски пред настоящата инстанция в размер на 665 (шестстотин и шестдесет и пет) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.