О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
гр.София,
04.02.2020г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 3580 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу Решение № 114 от 02.04.2019 г. по в.гр. д. № 37/2019 г. на Окръжен съд – София, с което са отхвърлени искове по чл.92 вр. чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателя „Арко Имоти“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Р. Д. – САК поддържа, че в решението е постановено при нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, даден е отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа, че решението е постановено и при допусната очевидна неправилност. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът И. Н. Б., чрез процесуалния си представител е депозирала отговор, в който са изложени съображения за неоснователността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. Установено е, че на 06.11.2015 г. страните са сключили договор за поръчка за покупка на недвижим имот като ищеца е следвало да представя на ответника следния недвижим имот: 3 – стайни апартаменти на адрес [населено място], [улица] – 80, с цена на имота 84 000 – 90 000 евро. По делото е установено, че представените от страните договори се различават, в представения от ищеца екземпляр е разписано след думите „3 – стайни ап – ти“ ръкописно и думите „всички свободни“, който допълване на текста на договора липсва в екземпляра на ответницата. В чл.3 от договора за поръчка е предвидено, в случай че клиентът се свърже директно с продавача на описания в договора имот и го придобие/ лично или негови роднини или съпруг/а или други свързани лица по смисъла на §1 от ДР на ТЗ/без посредничеството на ищцовото дружество, то клиентът дължи неустойка в размер на 5 % от офертната цена на имота/описана по – горе/.
Установено е, че със Заповед № 6/20.07.2015 г. на управителя на дружеството „КМТТ“ ЕООД, [населено място], апартамент /№/, находящ се в [населено място], [улица] на девети етаж, се предоставя на временно ползване за нуждите на дружеството до окончателната разпродажба на всички апартаменти собственост на същото.
Установено е, че на 10.02.2016 г. „КМТТ“ ЕООД е продало на Р. Б./съпруг на ответницата/ процесния недвижим имот апартамент № 50/находящ се на девети етаж, с адрес г.р. София, [улица] за цена от 187 000 лв., която сделка е обективирана в нотариален акт /№//2016 г. на нотариус /№/, с район на действие СРС. От разпитаните по делото свидетели се установява, че ответницата е посещавала имота за оглед два пъти/на 06.11.2015 г. сама, след което още веднъж заедно със съпруга си/ от показанията на св. Т. се установява, че апартамента не се е продавал, същият се ползвал за нуждите на търговското дружество, но по късно е взето решени да бъде продаден. От показанията се установява, че търговското дружество само да предлага и продава своите имоти и не е имало сключени договори за посредничество с агенции за недвижими имоти, включително и с ищеца по делото.
Въззивния съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 178, ал.2, изр.1 ГПК доказателствената сила на документ, в който има добавки следва да бъде оценена с оглед всички други обстоятелства по делото, а обстоятелството, че апартамента е бил показван на ответницата по делото е ирелевантно за спора, тъй като безспорно установено, че към момента на двата огледа процесия апартамент не се е продавал, от което следва, че предвиденото в договора възнаграждение не е могло да бъде реализирано.
При тези данни въззивния съд приема, че ответницата не е нарушила чл.3 от договора за поръчка, поради което претендираната неустойка в размер на 5 % от продажната цена не следва да бъде присъдена на ищеца, исковете по чл.92 и чл. 86 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателят поддържа, че в решението е даден отговор на процесуален и материалноправни въпроси от значение за спора: допустимо ли е съдът да обоснове решението си на документ, който не е автентичен, допустимо ли е съдът да обоснове решението си на писмено доказателствено средство, като му предава съдържание каквото то няма, допустимо ли е съдът да основава решението си на ирелевантни факти, относими към правоотношенията на трети лица, допуснал ли е въззивния съд, процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение като не е обсъдил вътрешните противоречия в гласните доказателства, допуснал ли е въззивният съд процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение като превратно е интерпретирал данните по делото и допуснал ли е въззивния съд процесуално нарушение по чл. 146 ГПК, като не е разпределил доказателствената тежест относно доказване какъв е предмета на сделката. Жалбоподателят е изложил своите съображения, че по формулираните въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в т. 12 на Тълкувателно Решение № 1/17.07.2001 г. по тълк.д. № 1/2001 г. ОСГК, както и с Решение № 91/04.04.2019 г. по гр.д. № 3595/2018 г. на IV – г.о.
Формулиран е и въпрос в приложното поле на чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК относно очевидната неправилност на въззивното решение и по конкретно: допуснал ли е въззивния съд очевидна неправилност на решението изрязаващо се в процесуални нарушения, като се е позовал на факти ирелевантни за правния спор и е изтълкувал превратно събраните доказателства по делото и допуснал ли е въззивния съд очевидна неправилност на решението, изразяваща се в грубо нарушаване на основните логически опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти. Според жалбоподателят въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на посоченото основание, тъй като е постановено в противоречие с Определение № 131/22.02.2019 г. по гр.д. № 3906/2018 г. на III – г.о. на ВКС.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси и на сочените от него основания. Поставените въпроси по същество са касаят правомощията на съдa с оглед задълженията му по чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235 ГПК относно начина на формиране волята на съда при постановяването на решение си и задължението му да постанови своето решение съобразно приложените и приобщени по делото доказателства. В практиката на ВКС, обективирана в т. 19 на TP № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК задължителни за съдилищата в страната решения: от 22.04.2010 г., по гр. д. № 1413/2009 г., IV-то г. о. на ВКС и от 24.03.2010 г., по гр. д. № 47/2009 г., 1-во г. о. на ВКС, се приема, че въззивният съд като инстанция по съществото на спора следва да изготви собствени мотиви, да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първоинстанционния съд доказателствен материал и по свое вътрешно убеждение, съобразно разпоредбите на процесуалния закон да изгради свои самостоятелни фактически и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на въззивния съдебен акт и с тях да даде изричен отговор на направените от страната доводи по делото и заявените пред него оплаквания. В тази връзка в случая състав на въззивната инстанция е изготвил собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността му като решаваща.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване и поради „очевидна неправилност“ на въззивното решение. При селекцията на касационните жалби, извършвайки преценка на уредената в чл. 280, ал. 2 ГПК предпоставка за достъп до касационен контрол, ВКС трябва да тълкува и попълва с конкретно съдържание абстрактното правно понятие „очевидна неправилност“ в съответствие с предоставените му от законодателя правомощия с оглед на конкретно дело. В случая решението е постановено при точно приложение на процесуалния и материален закон, приложими в конкретната хипотеза, а също така и при съблюдаване на установената трайна практика на ВКС по приложението на чл. 146 ГПК на ищцовата страна са давани конкретни указания свързани с процесуалното му задължение да установи благоприятните за него факти, както и разпоредбите на чл.235, ал.2, чл. 236 ГПК, а съдът е постановил решение, поради което не е очевидно неправилно, тъй като е осигурено съчетанието между обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата 900 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.11.2018 г. по в.гр. д. № 4211/2018 г. на Окръжен съд – София.
ОСЪЖДА Арко Имоти“ ЕООД да заплати на И. Н. Б. сумата 900 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: